Мерките след извънредното положение са водеща тема за вестниците в четвъртък.
"Хората над 60-годишна възраст, както и тези с хронични заболявания, вече няма да бъдат задължително лекувани и изолирани в болница, ако са с коронавирус. Болничното лечение вече ще е по предложение на личния лекар в зависимост от това как протича заболяването. Отказът от болнично лечение ще се прави писмено и изрично. В такъв случай болният ще трябва да бъде задължително изолиран и/или лекуван вкъщи за 28 дни от датата на лабораторното потвърждаване на диагнозата му. Това следва от нова заповед на здравния министър Кирил Ананиев, издадена късно във вторник, след като се разбра, че група адвокати са атакували в съда заповедта му за задължителна изолация и лечение при потвърдени случаи на COVID-19 за хората над 60-годишна възраст, както и за тези с хронични заболявания, независимо от клиничното протичане на корановируса. С новата заповед се променя и режимът и за другите две групи, които подлежат на изолация или настаняване в болница - "лица с тежко клинично протичане като задух или затруднено дишане, поява на храчки или хемоптое" и "лица с невъзможност за изолация и лечение в домашни условия, независимо от клиничното протичане на заболяването". "Вече отменената заповед на министъра на здравеопазването, с която задължително щяха да бъдат лекувани на практика неограничен брой хора без преценка на индивидуалната нужда от това лечение, драматично се конфронтираше с претенциите за правова държава. Трябва да се подчертае, че липсва защитим обществен интерес от въдворяването на големи групи уязвими хора - на възраст над 60 години и страдащи от хронични заболявания, включително и деца, в лечебни заведения при все още неутвърдени лечебни алгоритми. От съдържанието на заповедта от 14 май, следваше, че напълно здрави хора, само поради наличие на положителна проба за COVID-19 ще бъдат принудени да претърпят нежелана, ненужна и неясна по съдържание, предвид липсата на симптоми, терапия в лечебно заведение. На фона на изнесената информация за значителен брой грешни резултати от изследване за наличие на коронавирус, това ни връщаше в едни не толкова далечни мракобесни времена", каза пред "Лекс" адвокат Снежана Стефанова. Тя е един от юристите, атакували първата заповед пред Върховния административен съд. Останалите са Мария Шаркова, Емилия Недева и Теодор Стоев. Шаркова коментира пред "Сега", че остава проблемът с обжалването на принудителната изолация, карантиниране и болнично лечение, тъй като няма предвидена специална процедура това да стана бързо, т.е. докато е в ход. Това обаче е проблем в Закона за здравето, който може да бъде променен от парламента, или атакуван пред Конституционния съд. Делото срещу старата заповед сега остава без предмет и ще бъде прекратено. Адвокатите твърдяха в жалбата, че министърът е дописал закона и заповедта му е злоупотреба с право. Заповедта е нищожна, защото противоречи грубо на конституцията, на Конвенцията за правата на човека и на Закона за здравето, настояват те и допълват, че задължителната изолация е лишаване от свобода, а задължителното лечение е намеса в личния живот на хората. Адвокатите обясняват, че министърът не може да определя групи пациенти по възраст, възможност за изолация или симптоми, които да подлежат на задължителна изолация в болница и болнично лечение. Законът за здравето регламентира, че регистрацията на някого като пациент става само с неговото съгласие, освен ако в закон не е посочено друго, а медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие. Освен това пациентът по всяко време може да откаже медицинската помощ. Конституцията пък забранява принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи..." - в. "Сега".
"Народното събрание одобри на първо четене проекта на ГЕРБ. Основен говорител в негова защита бе депутатът от ДПС Йордан Цонев, макар че той заедно с Делян Пеевски е също вносител на проект. Въпреки неколкократните призиви на опозицията на Министерството на финансите не бе дадена думата да представи позицията си против въвеждането на по-ниски ставки за ДДС. От изявление на премиера Бойко Борисов отпреди седмица е известно, че финансовият министър Владислав Горанов и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова са против промяната в закона. Подкрепата за проекта, внесен от депутата Красимир Ципов и други негови колеги, стана в отсъствието на двамата. Финансовото ведомство бе представено от зам.-министъра Росица Велкова. Инициатор на намалението на ДДС за книгите и ресторантите на 9% пък е лично на премиера Бойко Борисов, който го определи като политически риск. Между двете четения ще бъде направен общ проект на предлаганите промени в Закона за ДДС от ГЕРБ и ДПС. Заседанието ръководеше Евгения Ангелова от ГЕРБ. При представянето на проекта си (който предвижда намаляване на ставката на данъка за храни и за лекарствата, плащани от касата) депутатите от БСП настояха да се даде думата на финансовия министър, за да представи становището си. Румен Гечев обяви, че то е получено от депутатите час-два преди заседанието на комисията и не всички са успели да се запознаят. Толкова време преди заседанието то бе качено на сайта на Народното събрание, като от документа се вижда, че е с изходяща дата от финансовото ведомство 19 май. В него се посочва, че загубата за бюджета сумарно от шестте проекта би била 1.8 млрд. лв. и за да се компенсира това, общата ставка трябва да се вдигне на 24% или пък печалбата на бизнеса да се обложи със 17-18% вместо с плосък данък от 10%. Менда Стоянова посочи, че всички са получили становищата, а в нейна защита се обяви заемалият преди в годините поста Йордан Цонев. Той цитира свое изказване пред медиите преди заседанието на комисията, в което казва, че ако бил на мястото на финансовия министър, щял да крещи много по-силно, когато му променят плановете за приходите в бюджета по средата на годината. Цонев, макар и със свой проект, основно говори в защита на проекта на правителството, който ДПС ще подкрепи. Обясни, че движението не е съгласно да се намалява ставката за лекарствата, защото първо системата трябва да се реформира, тъй като в момента твърде много пари отивали за лекарства, защото големите фармацевтични компании източват бюджета за здраве. "Докато не се регулира тази система, нямаме никакво намерение да намаляваме ДДС, защото някой яко злоупотребява с тази система", обяви той. За ресторантьорския бизнес беше дръпната ръчна спирачка и той веднага бе спрян, не твърдя, че ДДС е най-добрата мярка в негова подкрепа, но щом така е решило правителството, ще подкрепим тази мярка. Но по останалите по-широки ще се въздържим, защото не е сега времето, обяви той и посочи, че през 2019 г. ДПС (чрез друг проект отново в тандем с колегата му Делян Пеевски) е отворило темата за различни ставки на ДДС, но не с цел да се намалят цените на отделни стоки, а като механизъм за защита на производителите, които са в неизгодна позиция със свои колеги от ЕС, за които данъкът е 5%. Макар в проекта на Пеевски от миналата година да се говори за намаляване на ДДС при стоки, които не са за износ, като хляб и книги. В обявения ден след като премиерът Бойко Борисов обеща по-нисък данък добавена стойност за заведенията и за книгите проект на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Мустафа Карадайъ се предвижда по-нисък налог за нощувки в хотели и за някои детски продукти." - в. "Дневник".
"14-дневната карантина за страните на Балканите отпада, припомни в ефира на бТВ министърът на транспорта Росен Желязков. По думите му туристическите пътувания до Гърция може да започнат от 15 юни. Той обясни, че лидерите на България, Сърбия, Румъния и Гърция са се разбрали за това вчера на видеоконфрентната среща. Желязков уточни, че облекчените мерки за пътуване идват заради ниската заболеваемост в страните. Разхлабените мерки за пътуване са реципрочни. "Договорихме се със сърбите още от юни да се движим свободно, независимо от целта на пътуването. Гърците имат подход за постепенно отпадане - от 1 юни отпада карантината за бизнес пътувания, а от 15 за туристически. Голямата въпросителна е Румъния, правителството очаква техния парламент да вземе решение", уточни транспортният министър. Ресорният министър посочи, че влизането на чужда територия ще се осъществява след попълване на декларация. В нея ще се посочва, че пътникът е запознат с обстановката и влиза на собствена отговорност. "Във всяка една от държавите формулярът ще бъде идентичен. Няма да отнема никакво време, за пътуващите по въздух - ще бъдат раздавани в самолета", каза Желязков. Той коментира, че с Турция все още не са водени разговори по темата, но там и епидемиологичният риск е по-висок. Желязков беше категоричен, че българите от Западните покрайнини могат свободно да влизат у нас и няма да бъдат подлагани на задължителна карантина. Той коментира и протеста на превозвачите, които излязоха на улицата заради последствията от кризата върху бранша. "На голяма част от исканията им държавата е отговорила - нисколихвените и кредитите за оборотни средства. Докато няма ограничителни мери, начинът, по който си организират дейността е тяхна работа. Изследователите прогнозират, че икономиката ще се промени, това важи и за транспорта", каза още той. Транспортният министър коментира, че безопасността на пътуване е основен фактор за възобновяване на пътникопотока, затова от бранша трябва да инвестират средства в тази насока. Той обясни, че кризата ще наложи пътуванията на кратки разстояние и все по-рядко ще се търсят тези на дълги дистанции." - в. "Стандарт".
Всекидневниците отделят място и на казуса с българското малцинство в Украйна.
"Парламентът прие декларация против административно-териториалната реформа в Украйна, която предвижда разделяне на Болград на пет административни единици - громади, тъй като това ще бъде удар върху българската общност там и може да доведе обезличаването й. В документа се посочва, че България отчита суверинитета на Украйна и ангажиментите й по международни договори. В декларацията се посочва, че българското правителство трябва да проведе среща с украинското, за да се гарантира целостта на общността, както и изучаването на български език и довършването на гимназията в Одеса. Декларацията бе приета по предложение на лидера на НФСБ Валери Симеонов, който е председател на групата за приятелство с Украйна. Съвносител е председателят на парламентарна група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Документът бе приет с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля". БСП и "Атака" не участваха в гласуването, а ДПС се въздържа, тъй като декларацията не решавала никакви проблеми. От БСП се възпротивиха, че декларацията е написана ден по-рано и не е обсъдена, а външният министър Екатерина Захариева отсъствала. Заради което след близо половин час почивка социалистите поискаха отлагане на гласуването. В отговор от ГЕРБ казаха, че министърът е провел разговор с украинския си колега във вторник, но президентът Румен Радев знаел за проблема и не вземал отношение. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ използва темата, за да критикува правителството, че бави одобрението и отпечатването на учебници по турски език, заради което движението ги отпечатва като учебни помагала." - в. "Дневник".
"Имам чувството, че където и да се появи по време на събитие, президентът Радев използва случая да критикува правителството. Твърденията му вече станаха груби. Не отива на един президент в безпрецедентна криза, каквато няма аналог, да се държи по подобен начин. Това заяви за "Още от деня" вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева... Тя коментира и административно-териториалната реформа в Украйна, която разделяше Болградският район в Одеска област, населен предимно с етнически българи. Реформата започна преди много години, коментира външният министър. "Това, което мога да кажа по темата е, че българската държава винаги е защитавала следната позиция - административната реформа не трябва да допуска раздробяването на региона, в който е концентрирана най-голямата българска общност, а именно Болградския регион", обясни тя. Екатерина Захариена посочи, че украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба е поел ангажимент Болградският район в Одеска област да остане в сегашните си граници. По отношение на очакваното отваряне на границите със съседните ни държави, Захариева обясни, че разговорът е проведен по инициативата на премиера Бойко Борисов. "Имаме четиристранен формат, на който тази година България трябва да бъде домакин, но конкретният повод беше облекчаването на движението между тези четири държави /България, Гърция, Сърбия и Румъния/. Знаете, че миналата седмица ЕК излезе с четири комуникации, в които се предлага координирано връщане към единния пазар и четирите свободи, съответно свободното придвижване трябва да стане поетапно и въз основа на актуална и достоверна информация за епидемичната ситуация във всяка една държава.", каза вицепремиерът. Тя обясни, че първите разговори, които България е провела, са със съседните държави. Водят се разговори и с другите европейски държави, като акцент в тези разговори са семейните връзки и краткосрочните пътувания. "Целта е безопасно, с премерен риск, не дискриминационно и координирано да започнем възстановяването на движението, което ще раздвижи и икономиката", каза още тя." - в. "Труд".
Отношенията с външнополитическите ни партньори също са сред тематичните акценти.
"Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България." С тези две изречения, санкционирани и от Съвета на Европейския съюз, Брюксел потвърди, че мониторингът, въведен при влизането на България в ЕС преди почти 13 години, остава да действа. Те са в Препоръка относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г. Документът бе разпространен днес в пролетния пакет за Европейския семестър, съдържащ основно препоръки за координирани ответни действия по отношение на пандемията от коронавирус. Позицията за мониторинга над България не е сред четирите специфични препоръки във финала на документа, но в текста се казва, че "тези области (...) са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната". Позицията на Европейската комисия е подписана и от Съвета на ЕС, а това е "гласът" на правителствата на страните от ЕС, той приема закони на ЕС и координира политиките на Съюза..." - в. "Дневник".
"Посолството на САЩ работи усилено за заздравяване на връзките между САЩ и България, и затова съм оптимист за бъдещето". Това заяви американският посланик у нас Н. Пр. Херо Мустафа. Днес Американската търговска камара в България проведе уебинар с нейно участие, предава Нова тв. "Гордея се с подкрепата, която членовете на Американската търговска камара показаха за България в тези предизвикателни времена и съм смаяна от щедростта на американските компании. В сътрудничество с ръководството и членовете на АмЧам, Посолството на САЩ работи усилено за заздравяване на връзките между САЩ и България, и затова съм оптимист за бъдещето", заяви пред американската бизнес общност посланик Мустафа." - в. "24 часа".
Вестниците съобщават и за внезапна проверка на КЗК в Българската петролна и газова асоциация.
"Служители на Комисията за защита на конкуренцията, придружени от екипи на МВР, се опитаха да извършат внезапна проверка в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Целта на проверката са били евентуални нарушения при определянето на цените на масовите автомобилни горива. Проверките се правят както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България", "Сакса", "Инса Ойл", "Ромпетрол България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "НИС Петрол", "Петрол", "Трейднет Варна" и Българската петролна и газова асоциация, съобщават от КЗК. Полиция и инспектори на антимонополната комисия са искали да влязат в сградата на Българската петролна и газова асоциация, но офисите са били заключени. Опитите на проверяващия екип да се свърже с представители на Асоциацията не са се увенчали с успех. Проверяващият екип е запечатал офиса, а проверката е преустановена до осигуряването на достъп." - в. "Стандарт".
"Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е извършила внезапна проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Акцията е част от разследване за недопустими практики при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство/внос - съхранение - търговия на едро - търговия на дребно, както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, "Лукойл България" ЕООД, "Сакса" ООД, "Инса Ойл" ЕООД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "НИС Петрол" ЕООД, "Петрол" АД, "Трейднет Варна" ЕООД и Българската петролна и газова асоциация. Действията по проверката на място са били извършени от служители на КЗК със съдействието на служители на МВР, след получено съдебно разрешение от Административен съд - София, поясняват от антимонополния регулатор. Сегашното разследване е поредното, в което КЗК се опитва да намери доказателства, че най-големите в бранша се договарят да поддържат високи цени на бензина и дизела и да си гарантират големи печалби. Досега комисията е правила три секторни анализа и неизменно стигаше до извода, че картел няма. Този път регулаторът на конкуренцията бе спешен от прокуратурата, която настоя да се изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас поевтиняването на горивата е недостатъчно и става с голямо закъснение. Задачата, поставена от прокуратурата, е комисията да установи има ли непозволени ценови договорки между бензиностанциите - т.е. картел или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на пазара. От началото на годината нефтът буквално се срина - от над 60 долара за барел в момента цената е около 20 долара. Горивата у нас обаче падат много бавно и неохотно. Министърът на финансите Владислав Горанов на два пъти напоследък изтъква, че на българския бензинов пазар има странности, които трябва да бъдат обяснени. Той цитира анализ на митниците, в който се посочва, че при значителен спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през март средните цени на автомобилните горива в България са спаднали само с около 11%. Когато през април КЗК започна разследването си, тя обяви и кои компании ще проверява - "ЛУКойл", "Шел", "ОМВ", "Петрол" и още няколко големи вериги. Този път обаче антимонополният регулатор изненадващо включи в обхвата на разследването си и веригата на депутата Веселин Марешки "ВМ Петролиум". Хрумването на КЗК е, меко казано, странно, защото Марешки още с отварянето на първата си бензиностанция обяви търговска война на големите вериги и до днес продава горивата на много по-ниски цени." - в. "Сега".