Те са част от земеделската организация в Хасковско. Едни от най-младите са, когато БЗНС „Никола Петков“ се възстановява след репресиите. И двамата са били репресирани от комунистическия режим след 1945 година и са прекарали години наред по затворите.

Тако Караиванов и Милко Милев са от село Малево и днес бяха сред хората, които с най-голямо вълнение присъстваха на официалното откриване в Регионалния исторически музей на изложбата, посветена на 120-годишнина от основаването на Земеделския съюз у нас.

Тако Караиванов Милко Милев са от т.нар. Малевска задруга. Те са двама от четиримата останали  живи днес от задругата, която създават още като ученици. ЗМС „Зелени огньове“ започва да действа през 1951 година. Целта на малевските момчета е да печатат и разпространяват позиви срещу комунистическия режим и ограбването на дребните и средни стопани. Близо три години действат, преди властта да затегне примката около задругата и да разкрие участниците в нея.

Днес двамата заклети земеделци от Малево си спомнят първата си дръзка акция. „Бойното ни кръщение беше през 1952 година. Вечерта срещу първи май се промъкнахме в училищния двор и развалихме украсата за празника“.  На първи училището осъмва без венци, а ликовете на Сталин, Ленини, Георги Димитров и Червенков са разкъсани и в реката.

 „Макар да бяхме деца, някои от нас нямаха пълнолетие, виждахме какво става-плачеха хората, властта ги грабеше, прибираше им земи и животни. Така комунистите със своите действия ни направиха антикомунисти .“, разказва Тако Караиванов.

През следващите три години младежите действат нелегално и разпространяват позиви не само в своето село, но и в Хасково. Правят и печат на задругата, а буквите за позивите изрязват от автомобилна гума и залепят върху парче дърво, след което ги намазват с туш. След дълга игра на криеница с властта и на няколко пъти измъкване на косъм, в крайна сметка дръзките земеделци са разкрити през 1955 година, когато започват разпространението на позивите срещу режима и властта в страната.

„Тогава имаше традиция да изпращаме писма до  непознато другарче. Използвахме тази възможност и в пликовете с писмата слагахме позивите.

Адресите на пликовете пишехме с лявата ръка, за да не личи почеркът. Писмата пускахме в пощенския вагон на влака, за да не се знае точно от кой град излизат.“

След толкова години от Малевската задруга не са сигурни точно как са хванали следите им, как примката е била затегната от ДС, допускат, че е възможно и някой да ги е издал.

След разкриването им петима са изправени на съд, а после пратени и по затворите. Двама от задругата не издържат и до края на дните си са с психични проблеми. Тако Караиванов е прекарал 6 години в затворите в Стара Загора и Плевен, работил е и на каменни кариери. Не иска да се връща в ужаса на онези години, само казва, че през цялото време е бил с каузата на БЗНС в сърцето. Двамата със съратника си Милко Милев  казват, че днес изпитват болка от раздробеността на земеделците. „Днес има много дето искат да са царе, искат да са ръководители. Много от тях са млади. Ние сме съвременниците и знаем, и помним, и пазим идеалът на БЗНС.“, казват и са категорични, че дори от настоящата гледна точка в ситуация на раздробено и безсилно политически земеделско движение, и днес, ако се върнат назад,  пак биха минали по същия път като в младежките години. „Имаме идеята, другото може и вече да го няма. Но заради идеята пак ще минем по този път. Защото идеологията на БЗНС, в която ние вярвахме, е в защита не само на селското стопанство, а държи и за дребната и средна собственост, а такава има и в градовете. Днес тя е унищожена. А дребният собственик е независим, свободен е, защото той не е пряко обвързан с властта.“, казва Тако Караиванов.

Затова и с Милко Милев решават да възстановят печатите на Малевската задруга „Зелени огньове“ и след официалното откриване на изложбата днес ги подариха в РИМ- Хасково, за да бъдат прибавени те към колекция от артефакти, описващи историята на БЗНС от 1898 г. до 1989 г, когато на площада в Хасково Никола Петковистите провеждат първия демократичен митинг тук.

Във фоайето на музея могат да се видят и четири  оригинални знамена на земеделските дружби от хасковските села Кижовник, Малево и Узунджово. Две от тях са от Книжовник и са подарени на музея от 90-годишният земеделец Теньо Янчев, който също присъства днес на изложбата. Тя е работа на д-р Веселина Узунова от отдел „Нова история“ в Хасковския музей, а по събирането на материалите й е помагала и нейната майка в РИМ- Хасково-д-р Красимира Узунова.

Преди откриването на експозицията, която беше представена накратко още преди месец, част от земеделците поднесоха цветя на паметната плоча на земеделския идеолог Александър Стамболийски.

Красимира Славова