Подкрепящата държавна мярка към бизнеса за запазване на работните места заради ситуацията с разпространението на коронавируса у нас, станала популярна като 60/40, да бъде отворена и към общините. За това настояват кметовете.  

„Настояваме категорично за влизане най-малко на второстепенните разпоредители на общинските бюджети в тази мярка.“, коментира кметът на Димитровград Иво Димов, който е и заместник-председател на УС на Националното сдружение на общините в България.

„Общините са едни от най-големите работодатели в страната, а на места и най-големите. Заети в местните дейности са общо над 37 хил.души в страната, чиито заплати и осигуровки се финансират изцяло от собствените приходи на общините.“, посочи Димов с уточнението, че в тази цифра влизат не само служителите на местните администрации, а и онези от общинските дружествата по озеленяването и общинските предприятия, от културните обекти.  

По справка на НСОРБ допълнително по делегираните от държавата дейности в общините са ангажирани още над 287 хил. души. В това число са учителите, служителите в социалните услуги, социални работници, медицински сестри в детските градини и училищата и др.

„Това, което трябва да се знае е, че общините до голяма степен успяха да запазят работните места в общинските предприятия и дружества в тези тежки условия. И то така, че да не натоварват допълнително пазара на труда, респективно и бюджета на държавата. А обемът и качеството на тези услуги през трудния период на извънредното положение се запазиха на същото ниво.“, аргументира още искането заместник-председателят на НСОРБ.

Силно намалените собствени приходи обаче  в допълнение с извънредните разходи за противоепидемиологичните мерки, поставят вече в риск финансовото обезпечаване на основните общински услуги. Направено е проучване от Сдружението сред общините за изпълнението на приходите и основни разходи за периода на извънредното положение от месец март до април, съпоставими със същите отчетни периоди на 2019 г. Те показват, че има намаляване с над 40 % от собствените приходите. В нетно изражение това е над 160 млн.лева. А до края на май се очаква този недостиг да набъбне до 200 млн.лв. „Този недостиг много трудно ще се навакса само с ограничения до края на годината. Като цяло изоставането е много сериозно и затова е нормално да мислим и в посока искане на подкрепа от държавата“, обобщи Иво Димов.

От НСОРБ са подготвили пакет от мерки –краткотрайни и дълготрайни, които ще бъдат представени до десетина дни пред финансовия министър.

В краткосрочните мерки се предвиждат осъществими реално в рамките на следващите няколко месеца действия, като например отваряне на мярката 60 /40 за общините, авансовото превеждане от дължимите на общините трансфери от държавния бюджет, временното замразяване на кредити на общините към централния бюджет.

Друга мярка е рестартирането на Националната програма за енергийна ефективност.

Вече е прието предложението на НСОРБ като облекчение да  отпадан задължението на общините да внасят отчисления по Закона за управление на отпадъците от 13 март до края на годината.

Предлаганите дългосрочни мерки подлежат на  обществено обсъждане и на дебат в парламентарните групи, посочи Иво Димов. Сред тях е рестартът на Съветът за децентрализация, отново повдигане на дебата 2 % от ДОД да остават в местните бюджети, както и възможността общините да получат безлихвени заеми.

Заложено е и искане за отпадането и на мораториума върху земите по чл.19. Това са  т.нар. “земи от остатъчния поземлен фонд”. Тази категория имоти обединява както земеделските земи, които не са били заявени за възстановяване от собствениците им по административен ред в срок пред общинските служби по земеделие, така и имоти, за които са има решения за признаване на правото на възстановяване на собствеността по административен или по съдебен път, но процедурата по възстановяването им не е приключила, защото границите на имотите на са установени от собствениците. „За тези земи сроковете отпадат догодина. Те се водят към общините, но ние не можем на практика да оперираме по тях и да развиваме каквато и да е икономическа дейност, въпреки, че има заявени инвестиционни намерения за някои.“, коментира още кметът на Димитровград.

Категорично зад тези искания застава и кметът на областния град Хасково Станислав Дечев. Градоначалникът посочи, че засега има леко изоставане в събираемостта по перото на местните приходи в бюджета на общината, но за момента не е фатално, предвид ситуацията. Гражданите като цяло са добросъвестни.

„Категорично съм „за“ разширяването на обхвата на мярката 60/40 към общините, като най-голям работодател. Към този момент единственото дружество, което отговаря на възможността за разширяването на тази мярка в Хасково е „Тролейбусен транспорт“ ООД. Използването на мярката ще ни бъде от голяма полза. Ако пък има възможност по нея да се ползваме и за общинските предприятия  и по делегираните държавни дейности, облекчението ще е още по-голямо за местните бюджети. По делегираните дейности от държавата  при нас само медицинските сестри са  104. Така че възможността за прилагането на тази мярка,  ще е огромна подкрепа за общините.“

И в малката община Стамболово очакват с нетърпение отварянето на мярката. Общината там е най-големият работодател. Кметът на Аднан Йълдъз призна, че събираемостта от местните данъци и такси сериозно е паднала спрямо същия период на миналата година, но основната причина за това е невъзможността на хората с двойно гражданство да платят налозите си заради затвореното пътуване все още от Турция. Въпреки това кметът е оптимист, че ще има развръзка с облекчения и за местните хазни. Още повече че Стамоболово е сред 9-те общини в страната, които през 2017 година получиха безлихвени кредити от бюджета заради финансови затруднения. „Успяваме да връщаме този заем, не е лесно, но се справяме. Така че мярката 60 /40 за нас ще е като слънчев лъч.“, коментира и управникът на Стамболово.

Красимира Славова