Писма, изпратени до семейството й малко преди да напусне земния свят, снимки от гастролите й и куфарът, с който именитата цигуларка Недялка Симеонова е пътувала, покорявайки стотици сцени, са вече част от колекцията на Регионалния исторически музей в родния й град Хасково.

Част от нея е вече и парче от крилото на изгорелия през 1971 година при излитане самолет със 73-ма души на борда от българската културна делегация за Алжир. 30 от тях загиват, сред които е и Паша Христова. Сред оцелелите при самолетната катастрофа е синът на цигуларката Димитър Симеонов, също бележит наш музикант, композитор и  първи преподавател по саксофон в Консерваторията. По време на злополучната катастрофа е диригент на оркестър София. Артефактите бяха дарени днес от техния наследник Филип Симеонов.

Творческият път на бабата на Филип –Недялка Симеонова започва, когато тя е едва на 6 години. А първият й концерт на сцената е в читалище „Заря“ в родния й град. От тук насетне предстоят десетилетия, в които светът ще говори за „детето чудо“ от Хасково и за честта да е първата  българка с концерт в Карнеги Хол.

Животът на Недялка Симеонова е низ от огромни творчески успехи, но и крахове и разочарования в личния живот. Та обаче е и олицетворение на силния дух. Това личи и едно от писмата й, които изпраща на 3-ти февруари 1959 година до близките си в агонията на предсмъртието си от болницата в Париж. В него казва на сина и снаха си, че  добре и ги успокоява, че всичко е наред. Месец по-късно, на 14-ти март, идва вестта за кончината й. Умира от рак. 

„Това само един силен духом човек може да направи-да поддържа духа на близките си хора!“, казва внукът й. А писмото е сред дарените вещи днес от него.

При предаването им в хасковския музей Филип Симеонов сподели, че се възхищава не само от виртуозната музика на баба си, а и от характера й, който проявявала от малка. И разказа случка от Русе, която е чувал за нея в семейните спомени, докато тя е още момиче. 12-годишната Недялка прецапва през кал и излиза на сцената боса, изсвирва си концерта безотказно. „След дъжд, след кал, след пътуване, все пак стига прогизнала до сцената и излиза боса. Да застанеш и да си изпълниш концерта без да трепнеш-това е пример, който се дава веднъж!“. Внукът й казва, че това е талант, не просто амбиция, но и смята, че Недялка Симеонова е поддържала този  талант  с много труд. Според Филип Симеонов, ако казват, че при много от виртуозните музиканти талантът е 90 процента, а  10 са труд, то при баба му пропорцията е 50:50.

Спомените, семейните ценности, тези емоции за паметта  в рода си, той подарява сега, година и половина по-късно след кончината на баща си, по негова заръка. „Той отдавна искаше да направи ново дарение в Музея в Хасково, но през последните години му беше трудно пътуването.“ Синът на Недялка Симеонова-Димитър в годините вече е правил дарения от снимки на майка си в Хасково. А синът му донесе към колекцията с дарения днес и доста негови вещи. сред тях композирани от баща му пиеси и негови награди. Огърлие, което той е получавал като признание за работата си. Също част от дарението е партитурата на пиеса, писана от баща му специално за баба му Недялка.

Всички тези ценности от историята на Хасково и неговите бележите творци, ще бъдат описани и ще станат част от следващите изложби на Регионалния исторически музей.

Красимира Славова