Въпреки страха от зараза, българинът съвсем прагматично поставя като тема от най-голяма важност след извънредното положение как ще се справим с икономическите последствия, коментират от "Барометър България" на базата на данни от проучване, направено между 20 и 25 юни сред 828 души по метода на телефонното интервю. Изследването е с представителност населението на България с избирателни права и е със собствено финансиране.

За 82,4 на сто от анкетираните най-важната тема след извънредното положение е как страната ни ще се справи с икономическите последствия, породени от кризата с коронавирус. Отминаването на заразата е важна тема за 38,9 на сто от българите, а за 36,5 процента това е разхлабването на мерките. 24,3 на сто пък открояват като важна тема състоянието на здравната ни система след кризата.
Процентите надхвърлят 100, защото анкетираните са имали възможност да дадат повече от един отговор.

Според данните, докато при предишното проучване през февруари повечето от анкетираните са неглижирали въпроса със заразата, то днес 43,7 на сто заявяват, че се страхуват (в края февруари 25,6 процента са посочили, че ги е страх).

Намалява значително делът на тези, които смятат, че паниката е изкуствено създадена и няма причини за страх - февруари са били 26,5 на сто, а днес - 15,2 процента.

Устойчив е делът на тези, които заявяват, че следят новините, но не изпадат в паника - 30,2 на сто в края на февруари и 33,2 процента през юни.

Почти двойно са се увеличили анкетираните, които смятат, че коронавирусът е поредният грип, който ще отмине - сега са 10,1 на сто, а преди - 5,2 процента.

Промяната в отношението на българите за пандемията от Ковид-19 явно се дължи на нейния обхват и продължителност. Въпреки че България е от страните, в които няма голям брой заразени и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни все пак е нараснал значително, коментират анализаторите.

Респондентите подреждат по следния начин коя институция е имала най-важната роля в борбата с коронавируса - почти с равен дял анкетираните посочват Министерския съвет - 31,6 на сто, и Националния оперативен щаб - 30,2 процента. Народно събрание е институцията с най-важна роля според 24,2 на сто, а за 4,3 процента това е здравният министър. 9,7 на сто от анкетираните не могат да посочат.

След края на извънредното положение и в условията на извънредна епидемична ситуация оценката на политическите сили при евентуални избори днес не търпи динамични промени спрямо последното проучване на "Барометър България" през февруари. Според преизчислените данни от заявилите, че ще гласуват, ГЕРБ остават водеща политическа сила и за тях биха дали вота си 33,5 на сто от анкетираните, които ще отидат пред урните.

БСП са на второ място с 18,2 на сто, но продължава тенденцията им на отлив на подкрепа, като вътрешните противоречия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват избирателите им, включително и от най-твърдото им ядро, коментират социолозите. Няма промяна в подкрепата на традиционния електорат на ДПС и те биха били трета политическа сила с 10 на сто от гласовете, ако изборите се провеждаха сега.

При избори днес Обединени патриоти с 9 на сто биха били четвъртата политическа сила в бъдещия парламент, като през последните месеци запазват и консолидират подкрепата на патриотично настроената част от българските избиратели.

Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която наскоро получи регистрация, тепърва ще трябва да изгради структури и предстои да се види какви лица ще представи пред евентуалните си избиратели на местно ниво, отбелязват анализаторите. Към момента разчита предимно на популярността на лидера си, като телевизионна звезда, и привлича подкрепата на 3,4 на сто от анкетираните - предимно млади хора във възрастовата група 18-26 години и от малки населени места.

"Демократична България" трудно ще успее да мобилизира достатъчна подкрепа, за да прескочи изборната бариера. Към днешна дата привлича вота на 3 процента от анкетираните - десни избиратели от столицата и най-големите градове.

Наблюдава се и значим процент колебаещи се (10,7 на сто), част от които са привърженици на левия политически сектор, които засега са снели традиционното си доверие към столетницата, но все още не са решили към кого да го насочат, коментират от "Барометър България". Според данните и през юни значителен си остава делът на негласуващите - 43,5 на сто.