Изследване на Университета Йейл разреши дългогодишна мистерия - как силният стрес влошава възпалителните заболявания, въпреки факта, че множество стрес хормони всъщност подтискат имунната система. Проучването разкрива, че когато тялото е изложено на постоянен стрес, мастните клетки отделят определена имунна клетка.
От десетилетия връзката между стреса и възпалителните заболявания е ясна – очевидно множество хронични заболявания се обострят след продължителни периоди на стрес. Това наблюдение, обаче, е един необясним парадокс. Хормоните, освобождавани от тялото в условия на стрес - кортизол и адреналин, имат подчертано имуносупресивен ефект, и въпреки това стресът насърчава възпаленията.
Учените провели лабораторен експеримент. Вземането на кръвни проби от лабораторни мишки е стресиращо преживяване за гризачите и учените забелязали този факт, чрез ръста в стойностите на Интерлевкин-6 (IL-6). Повишените стойности на IL-6 отдавна се свързват с автоимунни заболявания и остър стрес, но как точно се отделя веществото било неясно.
Резултатите от новопроведеното изследване са описани като “напълно неочаквани” от един от авторите му. Оказва се, че IL-6 се секретира от кафявите мастни клетки в условия на силен стрес. Именно този имунен механизъм усилва възпаленията. При блокиране на връзката между мозъка и кафявите мастни клетки, мишките вече не демонстрирали възпалителни реакции, дори в стресови ситуации.
Един въпрос остава – каква еволюционна функция обяснява защо стресът задейства подобен разрушителен за имунната система механизъм?
Изследователите открили, че IL-6 има основна роля в контрола на хипоглекимията. Той помага на тялото да се подготви за повишеното производство на глюкоза – горивото нужно на тялото за така наречената реакция “битка или бягство”. Изследването обяснява, че от еволюционнна гледна точка “цената за тази адаптация е повишената смъртност в резултат на възпалителни заболявания ”.
Откритието предлага нови насоки за изследване не само на редица автоимунни заболявания, но и на много психични разстройства. Когато IL-6 бил блокиран при мишките, се наблюдавал значителен спад в признаците на нервна възбуда, което подсказва, че имунният механизъм може би играе роля в тевожността и депресията.
И в момента съществуват лекарства инхибитори на IL-6, за лечение на автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит. Тоцилизумаб вече е включен в клинични изпитвания за лечение на депресия.
Източник: newatlas.com
