Лекарства, пари и подвеждащи доказателства

В надпреварата за намиране на лечение и ваксина срещу Covid-19 е по-важно от всякога обществото да може да се довери на фармацевтичните компании, които търсят регулаторно одобрение. "Илюзията за медицина, базирана на доказателства" е най-новата от дълъг ред книги, които ни предупреждават да не храним големи надежди.

Детският психиатър Джон Джурейдини и философът Лиймън Макенри оспорват предположението, че всички одобрени лекарства и медицински изделия са безопасни и ефективни. Те предупреждават, че когато клиничната наука е прикачена към устрема на фармацевтичната индустрия към печалба, научният метод е подкопан от маркетингово извъртане и подбор на удобни данни. Те предлагат решение, вдъхновено от философа Карл Попър: извадете лекарствените проучвания от ръцете на производителите.

Авторите се страхували, че академичните издатели, които са свързани с фармацевтичната индустрия, ще изискват неприемливи промени в работата им, затова са избрали да публикуват с малък, независим издател. За да бъдем честни, подобни експозета са били публикувани и от масовите издателства и включват "Истината за лекарствените компании" (2004) на Марсия Анжел, бивш главен редактор на "Ню Ингланд джърнъл ъф медисин" ("The New England Journal of Medicine"), и "Bad Pharma" (2012) от клиничния епидемиолог Бен Голдейкър.

Малко се е променило след публикуването на тези заглавия, казват Джурейдини и Макенри. Учените все още дават имената си на документи, написани от хора, наети от фармацевтичните компании. Компаниите все още оказват натиск списания да публикуват документите. Въз основа на тях регулаторите одобряват лекарствата. Тъй като браншът контролира всеки аспект на този процес - и най-важните данни - двойката го нарича "организирана престъпност", следвайки книгата "Смъртоносните лекарства и организираната престъпност. Как фармацевтичната индустрия корумпира здравеопазването" на Питър Гьотше.

Джурейдини и Макенри са свидетели на тези практики и прекарват повече от десет години, пресявайки документи, издадени от лекарствените компании. През 2007 г. те бяха приети за консултанти от адвокатска кантора в Калифорния, която представляваше ищци в искове срещу бранша. Дуото оставя на читателите да решат дали този конфликт на интереси ги компрометира . Аз съм склонна да аплодирам тяхната решителност. "Залог", пишат те, е "едно от най-големите постижения на съвременната наука – медицина, базирана на доказателства".

Може да е изненада за някои, че медицината, основана на доказателства, възниква наскоро, в началото на 90-те години на миналия век, за да подчертае факта, че дотогава лекарите са базирали голяма част от практиката си върху ненаучен микс от изследвания, опит, анекдот и обичай. Тя постигна зашеметяващи успехи, като лечение на високо кръвно налягане за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и персонализиране на лечението на рак на черния дроб. Въпреки това, изкривяването на доказателствата заплашва тези успехи и има риск още да разруши вече крехкото доверие на обществото в медицината, което се проявява например в нарастващото недоверие към ваксините.

Авторите обсъждат две проучвания за психиатрични лекарства: проучване 329 на ГлаксоСмитКлайн (GlaxoSmithKline) - тестване на пароксетин; и CIT-MD-18 на "Форест Лабораторис" (Forest Laboratories) - тестване на циталопрам. И двете имаха за цел да получат одобрение от американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за употреба на антидепресанти при деца и юноши. Първоначалните публикации заключават, че и двете лекарства са безопасни и ефективни в тази група. Пароксетин не е одобрен за тази употреба; есциталопрам, вариант на циталопрам, беше.

Анализирайки клиничния доклад за проучване 329, Джурейдини и други откриват през 2015 г., че пароксетинът не е ефективен при юноши с тежка депресия, както твърди оригиналната публикация от 2001 г. Те също така откриват, че увеличава риска от нежелани реакции като суицидни мисли (J. Le Noury ​​et al. Br. Med. J. 351, h4320; 2015). Година по-късно, Джурейдини и Макенри опровергават проучване CIT-MD-18 (J. N. Jureidini et al. Int. J. Risk Safety Med. 28, 33–43; 2016). Те разкриват, че нарушенията на протокола на изследването са били пропуснати от първоначалната публикация от 2004 г. След като те са били отчетени, циталопрам вече изглежда не по-ефективен от плацебо.

И двете компании признаха, че са представили погрешно данни за безопасност и ефикасност и са плащали големи глоби. И въпреки това, Джурейдини и Макенри посочват, че ГлаксоСмитКлайн продължава да твърди, че резултатите от проучване 329 са точно докладвани. А FDA, според тях, не е предприела никакви действия за коригиране на неправилно отчитане на проучване CIT-MD-18 в апликацията на "Форест Лабораторис" за лицензиране на есциталопрам за лечение на депресия при подрастващите.

Компаниите предават необработени данни само ако са принудени, обикновено в хода на съдебни спорове. Въпреки опитите да се направи процесът по-прозрачен, например чрез налагане на предварително регистриране на клинични изпитвания, много от тези данни не са публично достояние. Ето защо, смятат авторите, тези случаи представляват върха на айсберга.

Авторите са съгласни, че рандомизираното плацебо-контролирано проучване е най-добрият метод, който имаме за тестване на лекарства, но те твърдят, че всяка научна теория трябва да бъде тествана чрез теорията на Попър за фалшифицируемостта/ опровержимостта на нулевата хипотеза. На практика това означава проучването да се опита да опровергае идеята, че лечението няма никаква разлика. Придържайки се към този принцип, изследователите никога не могат да кажат със сигурност, че лечението е ефективно, но могат да кажат окончателно, че то не е ефективно.

Авторите обаче обвиняват лекарствените компании, че са направили дори това невъзможно, като са създали протоколи, които гарантират положителен резултат или извъртане на отрицателен. Едно от притесненията е предефинирането на крайните точки по време на междинния процес - притеснение, което се появи отново в контекста на продължаващото изпитване на Националния институт по алергия и инфекциозни болести в САЩ на Ремдесивир (Remdesivir) Covid-19, направено от "Гилиад". Частични решения, като например изискване от компаниите да депозират пробни резултати в публични бази данни, не проработиха. Икономическите възпиращи фактори са просто твърде силни.

Идеите на Попър често са критикувани. Теориите никога не са напълно опровергаеми, твърдят критиците, само е показано, че са по-малко грешни от другите. Но ние отидохме твърде далеч по пътя на релативизма, за да противодействаме на Джурейдини и Макенри. Попър предлага стандарт на почтеност, към който трябва да се върнем.

Единственият начин това да се гарантира, заключават те, е провеждането на изпитвания в система на обществено здравеопазване или от независима институция, финансирана от данък върху индустрията. Това би работило само с подкрепата на правителството, което досега липсваше. И все пак модели съществуват. Институтът за фармакологични изследвания "Марио Негри" в Милано, Италия, провежда независими клинични проучвания от близо 60 години.

Настоящата пандемия може да предостави перфектната възможност да се признае, че има проблем: болните хора се нуждаят от лечение, а здравите - от ваксина. Цитирайки древногръцкия историк Тукидид, авторите пишат: "Ще има справедливост ... когато тези, които не са пострадали, са толкова възмутени, колкото тези, които са."

Лора Спини, научен писател, сп. Нейчър. Най-новата ѝ книга е "Бледният конник: Испанският грип от 1918 г. и как той промени света". 

Източник: mediapool.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини