Тодор Каневски от родопското село Момчиловци е последният пазител на тайния мещренския език на дюлгерите. Лексиката в него идва от албански и други балкански езици, като дюлгерите гурбетчии са възприемали професионалния език, докато са изучавали занаяти. Мещренския език е фиксиран още през далечната 1901 година от изследователя Стоян Аргиров, а преди това е забелязан и от Иречек. Езикът е използван не само в Момчиловци, но и от дюлгери от Централните, Северните и Западните Родопи, описана е и употребата му в Средна гора и Стара планина.
Използването на таен говор обаче не е привилегия само на дюлгерското съсловие. Тайни говори са имали и други професионални групи - терзии, фурнаджии, гайтанджии, музиканти. Дори престъпниците и бандитите са изградили свой начин на комуникацията.
Пътуващи музиканти са комуникирали на "чалгаджийски език"
В труда си "Към българските тайни езици" Аргиров е описал и чалгаджийския език, който се е използвал от пътуващите музиканти. Думата "чалга", с която днес се обозначава цял популярен жанр музика и субкултура в България и на Балканите, е турска. Оригиналното и значение е музикален инструмент и звукът издаван от него. Аргиров е преброил 163 думи от "чалгаджийския език", като за половината от тях смята, че са "цигански"", а за думите за тонове и струни приема, че са арабски или персийски.
В книгата си "Българска диалектология" професор Стайко Стойков класифицира "тайните езици" като жаргони.
Народната милиция проявява интерес към езика на крадците и разбойниците и дори издава помагало "Помощни средства при криминалното издирване (речник на тайния говор на българските крадци)" през 1945 г. Част от думите, използвани от крадците, са преминали в съвременния език. Българските крадци са използвали три думи за пари - кѝнти, мангѝзи и трàнци, пет думи за глупав, наивен - бàлама, балъ̀к, бỳтур, ливàда и шапшàл, четири за гледам - дикѝзим, ждрàкам, кирѝзим и скѝвам.
Днес се провеждат "колове"
Чуждиците играят особено важна роля в сформирането на таен език. Стоян Аргиров посочва етимологията на събраните в Брацигово от него 277 думи от "мещровския" - 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 - турски, 7 - румънски, 4 - италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход. По време на Априлското въстание през 1876 г. заточениците в Мала Азия (Диарбекир), по островите и в затворите на Пловдив и Одрин също си служели с този таен език.
Процесът по създаване на "тайни говори" е естествен и продължава и в наши дни. Част от него са т.нар. групови (или корпоративни) говори, известни и с английския термин slang. Задружният живот, общите интереси, стремежи и желания създават много общо в мисленето, a то се отразява и в речта, отбелязва проф. Стойков. През втората половина на миналия век такива говори са били войнишкият жаргон и езикът на софийските гимназисти, произлязъл от тайния говор на престъпниците - т.нар. "тарикатски език".
В наши дни, ако подслушате разговор между програмисти или други служители в мултинационална корпорация, е възможно да не разберете много. Ще се почувствате все едно слушате дюлгерин, който говори на мещренски. Както строителите и "чалгаджиите" преди век са използвали думи от езика на техните майстори, така сегашните професии използват думи от английския, немския и прочее, говорейки уж на български. Малко примери от корпоративния език - мийтинг, естимейшъни, дивелъпване, диплойване, валю, кол, асесмънт и т.н.
