След изборите може да има нов взривоопасен триъгълник на властта. Всички са наясно, че с раздробени политически сили не може да се направи голяма политическа промяна и това може да доведе до следваща вълна на разочарование. Това социологът Боряна Димитрова пред bTV.

"След едни евентуални избори дори двупартийна коалиция може да е невъзможна, така лелеяната преди време широка коалиция ГЕРБ - БСП не минава 50% и бихме имали един нов взривоопасен триъгълник на властта, защото ще е необходима трипартийна коалиция, която няма да е по-малко взривоопасна от сегашния триъгълник на властта, където хората протестират", анализира Димитрова.

Тя анализира и хипотетични варианти на коалиции след изборите, защото на политическата сцена ще има и нови играчи.

"Слави Трифонов и БСП - необходим им е трети играч. И с Мая Манолова не правят 50%. А в опозиция тогава остават ГЕРБ, Демократична България, ДПС. Дали такава коалиция би имала достатъчно сили и визия да направи съществени промени? Друга възможна конфигурация: БСП - "Има такъв народ" - Демократична България - смятате ли, че симпатизантите на тези политически сили биха приели такъв вариант? Почти всички заявиха, че не искат коалиция с ДПС, което го обрича в игра извън сцената и пак обвинения в задкулисие", коментира Димитрова.

"Ние нямаме от почти нито една от тези политически сили техните решения за ключовите въпроси, които се поставят на този протест. Как ще се сглобят тези коалиции не зависи само от числата - зависи от това доколко партиите имат допирни точки или ще бъдат постоянно взривявани отвътре. И за хората, които протестират, и за тези, които не протестират, каскада от нови и нови избори и правителства не е добра", добави Димитрова.

Тя е на мнение, че във времето, което остава - независимо дали ще има предсрочни, или ще се стигне до редовни избори - са важни две неща: "кръгла, квадратна или триъгълна маса" за изчистване на всички неясноти в изборния кодекс, включително и с машинното гласуване. И второ - да бъдат ясни ключови акценти и послания в програмите.

Димитрова смята, че нито протестът се оказа достатъчно силен, така че да вземе бърз, категоричен превес и да постигне исканията си, нито пък правителството се оказа достатъчно уверено в себе си, за да продължи напред и да може да води смислен разговор.

Според социолога ситуацията изглежда проста - протестът е срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Но решението изисква каскада от политически ходове, а всеки един от тях може да отпуши неочакван ефект.

"Наблюдаваме един ход напред, един ход назад. Протестът получи доста широка обществена подкрепа, но той физически през тези 30 дни не беше достатъчно масов. От страна на управляващите наблюдавахме поредица от объркани ходове", обясни тя.

Според нея няма категоричен победител между протестиращи и управляващи. "Ключови политически сили, които имат отношение към протеста, губят обществена подкрепа. Почти всички губят, но не е ясно кой ще е новият лидер, който ще предложи политически решения", завърши тя.