Ваксина за новия коронавирус може още да няма, но в редица държави вече работят специални комисии, които да посочат приоритетните групи хора, на които тя да се поставя и да определят правилата за това, включително какви ще са имунизационните права.

България засега е заявила интерес за имунизиране на по-малко от една трета от населението, но не е ясно дали тя ще е препоръчителна или задължителна. Каква е личната и обществената отговорност? А могат ли да откажат българите, които вече не се нуждаят от васина, защото са преболедували и имат антитела.

"Дневник" се свърза с трима юристи, специализирани в медицинското право, за техните знания и мнения по въпроси като:

- какви може да са последствията, ако някой откаже да се ваксинира, при положение че теоретично всеки може да е разпространител на заразата;

- може ли работодател да изисква от служителите си да се ваксинират в името на по-безопасната работна среда;

- в случаи на недостиг, ощетени ли са хората, които не попадат в приоритетните групи, но биха искали, ваксинирайки се да разчитат, че предпазват себе си и близките си.

Засега въпросите около очакваната ваксина срещу коронавирус са повече от отговорите: кога ще е готова, колко ще е ефикасна, колко ще струва и как ще се плаща. Често ваксината е определята като единствен сигурен начин за справяне със заразата SARS-CoV-2, която отне стотици хиляди човешки животи и удари тежко световната икономика.

Европейският съюз вече води преговори с поне шестима производители на евентуалния препарат срещу COVID-19, а в последния си работен ден преди лятната ваканция българските депутати в Народното събрание гласуваха присъединяването на страната в общо споразумение, с което Европейската комисия може да сключва от името на държавите-членки предварителни договори за покупка на ваксини.

На този ранен етап намерението на властите в България е ваксината срещу коронавирус да не е задължителна.

По думите на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов страната е заявила желание за имунизации за около 2 млн. души, като приоритетните групи са възрастните над 65 г., хората с хронични заболявания (които често са и възрастни) и медицинският персонал.

Частен и обществен интерес

"Според българското законодателство имунопрофилактиката, в която се включва и поставянето на ваксини, е дейност по опазване на общественото здраве", обяснява за "Дневник" адвокат Мария Петрова. Така законът следва медицинската логика, че ваксинирането, когато е масово, допринася за колективен имунитет и прави много трудно разпространяването на опасните зарази. Тоест: имунизирането на отделните индивиди е в интерес на цялото общество. В България има задължителни ваксини, които са включени в т. нар. имунизационен календар и препоръчителни ваксини.

"Всеобщото благополучие винаги бива поставяно над "интереса" на конкретен индивид", пише още Мария Петрова в отговор до "Дневник".

Според нормативната уредба властите в България могат да глобят всеки, който откаже задължителна ваксина, но не и при отказ от препоръчителна, обяснява адвокат Мария Шаркова. В същото време чл. 59 от Закона за здравето дава възможност на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка (каквато в България засега е обявена до края на август, но може отново да бъде увеличена) временно да направи дадена ваксина задължителна за "определени групи от населението", макар и по принцип да е препоръчителна.

"От чисто философска и правна гледна точка в международен план се разисква въпросът, дали следва осигурителният орган да покрива лечението и така то да е безплатно за лице, което е отказало да си постави препоръчителна ваксина, след което се разболява и има разходи за системата", казва Шаркова. Тя дава пример, че дискусията е валидна и за пушачи, както и за хора, които злоупотребяват с алкохол: с действията си човек вреди на себе си и в даден момент може да е в ущърб на обществото. По думите ѝ, макар и на пръв поглед при такива сюжети да звучи легитимно лечението да е за собствена сметка, то от друга страна този начин на мислене може да се приложи за твърде широк кръг от ситуации:

"В един момент може да се окаже, че който например ходи да кара ски - това е хоби, носи удоволствие - и ако в един момент си счупи крак, няма да му е безплатно лечението, защото може и да не се ходи на ски. Ето как могат да вървят нещата, когато противопоставяме едно право на друго", казва Мария Шаркова.

Препоръчително или изискване

"Теоретично погледнато, работодателят може да изисква служителят да бъде ваксиниран, но тук е важно какво става, ако той откаже. В тази ситуация възниква конфликт между индивидуалните права и правата на общността, в която служителят работи, когато има хора от рискови групи", казва адвокат Мария Шаркова, като обяснява, че ключово в такива сюжети е, дали е "пропорционално засягането на телесната неприкосновеност" в името на обществения интерес. Според нея работодателите биха могли да изискват от служителите си да бъдат ваксинирани, но не биха могли при отказ да прекратят трудовите правоотношения с даден човек. Причината е, че няма такова основание в Кодекса на труда в България.

Но в същото време, ако човек, който е отказал да се ваксинира, се зарази с коронавирус и предаде инфекцията на друг човек, теоретично може да носи юридическа отговорност: "Може да се приеме, че това е някакъв вид непозволено увреждане. Дали обаче някой ще тръгне да търси обезщетение за подобно поведение, е доста екзотичен въпрос. В българското право няма такъв прецедент до този момент", твърди Шаркова.

Стойчо Кацаров от "Център за защита на правата в здравеопазването" добавя, че при такава хипотетична ситуация от правно значение би било и дали заразяването е станало умишлено или не.

Той коментира още пред "Дневник", че ако се следва досегашната логика на имунизационния календар в България, то очакваната ваксина срещу коронавирус, действително трябва да е препоръчителна, а не задължителна.

"В групата на задължителните попадат ваксини, които са срещу особено опасни инфекции, които предизвикват висока смъртност или са с много голям потенциал да заразяват хора", казва Стойчо Кацаров, като според него коронавирусът в това отношение е по-близък до грипа, за който ваксината също е препоръчителна (особено за възрастните хора и хронично болните). Според юриста е важен и въпросът, дали не трябва на отделните хора да се прави тест преди да им се постави ваксина. Причината е, че, ако човек е бил заразен и има изграден имунитет, то ваксината за него е излишна. Ако пък естественият имунитет е нетраен, както проучвания показват, то тогава може да означава, че еднократна ваксина може да не е достатъчна за предпазване.

Кой има повече право да се ваксинира

Общото очакване е, че когато ваксината срещу COVID-19 се появи, в началото ще има недостиг от нея, защото производствените възможности ще са по-малки от нуждите в световен план. В този аспект има логика да се определят приоритетни групи за получаването на имунизации. Поради тази причина юристите, с които се свърза "Дневник", смятат, че е ключово да има адекватна регулация на процеса.

"При очертаването на т. нар. приоритетни групи добрата медицинска практика изисква да се разработят алгоритми т.е. правила за поведение, да се обособят индикации и контраиндикации, а за спорните случаи да има обучени специални медико-етични комисии, които да търсят решения", обяснява за "Дневник" адвокат Мария Петрова.

Стойчо Кацаров пък предпочита да акцентира върху друг аспект от очакваната ваксина и повдига въпроса, дали е възможно в бъдеще ситуацията с коронавируса да има положително отражение за пациентите като цяло.

"Фармацевтичните компании досега ни убеждаваха, че цикълът на производство на такова високотехнологично лекарство - каквото е ваксината - е около пет години. Цените на такива лекарства са изключително високи и защото те получават патентна защита в продължение на десет години след като бъдат произведени, тоест никой друг не може да го произвежда. Ако сега фармацевтичните компании ни убедят, че могат да произведат лекарства за една година, трябва да преоценим срока на патентна защита", обяснява Стойчо Кацаров, като по думите му такова теоретично развитие може да доведе до намаление на цените на лекарствата.