Поучително за поклонението  на нацията ни пред борците за национално освобождение е отношението на еврейската общност към Апостола на Свободата.Тя с впечатляващо постоянство засвидетелства почитта си към Дякон Левски.Дори негов релеф е поставен в Еврейския дом в София.В еврейския печат има много статии за Апостола.Негови портрети са поставени в много домове на изселили се в Държавата Израел евреи.(1)

  С какво Васил Левски печели сърцата на съгражданите ни евреи? Когато се върнем към миналото ще установим, че представителите на еврейската общност са подпомагали революционната дейност на Апостола. Според Христо Ботушаров Левски се е укривал във Видин  у търговеца Пинхас, а в Кюстендил у друг евреин.Дяконът е имал връзки и с руския революционер от еврейски произход Самуил Шнее. Мошон Гарти е друг помагач на Апостола. Васил Левски е използвал при обиколките си из страната псевдоним с еврейски корен Исак Хаим.(2) Ели Барух разказва , че русенецът Рахамим, приятел на Ангел Кънчев е подпомагал революционерите, включително и Дякона. В Пазарджик Левски се е укривал у местния жител Герон.(3). К.Василев съобщава ,че в следствената комисия по процеса на Левски  са включени и евреи, но те отказват да присъстват.(4).

  Тесните контакти на Апостола с евреите в българските земи по време на революционната му дейност повлияват политическите му възгледи.Той първи от националреволюционерите ни еманципира еврейската общност.В изготвената от него Нареда на работниците за освобождението на българския народ недвусмислено е записано,че в бъдещата демократска република ще се „даде място на съгласието,братството и съвършеното равенство между всичките народности:българи,турци,евреи и пр.щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра,било в народност,било в гражданско отношение,било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон,който под вишегласието от всичките народности ще се избере.”(5)

  Позицията на Дякон Левски контрастира с насложените предразсъдъци, както сред мнозинството православни българи,така и у поборниците за народна свобода.У обикновените хора църквата е налагала предубеждение срещу евреите,като народа предал Исус Христос и довел до неговото Разпятие.У част от национал-революционерите,излезли из средите на зараждащата се интелигенция и българска буржоазия битува завист по отношение привилегиите, с които се ползват т.нар.”турски евреи” в Османската империя.(6)Развива се т.нар.”политически антисемитизъм”.Христо Ботев ги нарича „Велики царе юдейски на капитала”,а Любен Каравелов сочи Турция и Австроунгария като „еврейски арени”.Тезите им носят предимно класово послание със социална ориентация,но са факт.(7)

  Това обаче не пречи на представителите на еврейската общност по българските земи да подпомагат национално-освободителното движение.Те използват своите контакти за да се застъпват за националреволюционери.Пример е поръчителството на Пресиядо Яко Алфандари  за спасяването на редица българи от заточение в Диарбекир.Елиезер Калев спасява от бесило осъдени на смърт пловдивски българи.Същото извършват Мошон Таджер от Кюстендил и Бохор Криспин от Ямбол.Революционната организация в Пловдив е подпомогната от Моше Гарти,а в Русе- от Рафаел Вентура.Русенски евреи подпомагат мъжа на баба Тонка.Подкрепата за българските революционери започва още при Г.С.Раковски.Получават я и църковните ни дейци.Софроний Врачански е спасен от турски гаври в Цариград от евреи.(8)

  Заветът на Левски към потомците и строителите на бъдеща България се оказват по силни от предубежденията.Те са отразени и в  конституцията на Княжество България.По отношение на вероизповеданието,най-чуствителната тема за българските евреи се казва:”Чл.40  Християнете отъ неправославно исповедание и друговерците, бил природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вероисповеданието си, стига испълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.”Не се допускат и привилегии по раса и съсловия:”Чл.57.Всичките Български подданници съ равни предъ закона. Разделение на съсловия въ България не се допуща”.

   Българските евреи дълго време се чувстват комфортно в Третата българска държава.Те не забравят посланията на Апостола към нацията.Затова,когато в навечерието на сто годишнината от рождението му се подема кампания за издирването на гроба му,Еврейската Консистория е единствената институция,която приема присърце делото.Инициативата на Гражданския комитет по издирване гроба и костите на Апостола през1937г. е подкрепена безрезервно от фронтовия офицер Аврам Таджер,който осигурява поддръжката на еврейската общност. Издирени са очевидци на обесването на Дякон Левски,които сочат точното място на бесилото. Посочва се и мястото където са погребани костите не само на Апостола ,но и на още екзекутирани националреволюционери. Свидетелстват за това как отрязаната глава на Георги Бенковски , която властите излагат на показ,по късно е погребана в гроба на Левски. Първи до костите се докосват еврейски лекари.Изследователят Александър Запрянов тогава пише:”…за всички най-голяма изненада беше откриването на един гроб само на два три метра от западната страна на параклиса с много запазен скелет и два черепа.Привлечени от това голямо откритие на мястото бяха дошли лекари от отстрешната болница.След обследване на костите те изразиха мнение,че скелетът принадлежи на мъж между тридесет и пет и четиридесет години.За мен нямаше никакво съмнение,че това са тленните останки на Васил Левски.”(9)

 Това откритие се посреща с резерви от БАН и Българската православна църква.

  Духът на Апостолът възкръсва за българските евреи само три години по-късно,този път в пленарната зала на Народното събрание.На 20 декември 1940 г.при второто четене на фашисткия Закон за защита на нацията депутатът Тодор Поляков заявява:”Левски е намирал убежище у евреи!”(10)

И днес делото на Апостола не е покрито с паяжината на забравата в съзнанието на българските евреи.Без парадност те намират начин да изразят почитта си към човека, пречупил предрасъдъците на една нация.

Георги Кулов

Цитирана литература:

 1.Барух Е.,Из историята на българското еврейство,Тел Авив,1960

 2.Ботушаров Хр.,Васил Левски-велик апостол в борбата за национално освобождение.,Годишник;Обществена културно-просветна организация на евреите в НР България,год.XXII,1987,с.27-41

 3.Барух Е.,Цит.съч.

  4. Василев К.,Идеята за равноправието на народите в българската национално-освободителна революция и българските евреи.Годишник;Обществена културно-просветна организация на евреите в НР България, год.,XIII,1978,с.37-46

  5.Павлов Пл.,Другото име на свободата.,С.,2018,с.372

  6.Колектив,Представата за другия.Образът на евреите.В.:Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България.,Под ръководството на Антонина Желязкова.,с.40-41

  7.Цит.съч. с.42

  8.Василев К.,Идеята за равноправието на народите в българската национално-освободителна революция и българските евреи.

     9.Иванов Н.,Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски.,Велико Търново,2019,г.,с.,12;с.49

 10.Дневници на XXV обикновено народно събрание.Втора редовна сесия.Кн.II,заседания 27-32,13-24 декември,1940 г.С.,Народно събрание,1941 г.,с.533-