Meжду шест и осем месеца - толкова е времето, което управляващите могат да спечелят с идеята за внасяне на проект за нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание (ВНС) за приемането й.

Решението да се пише нов основен закон на държавата, като се направят промени в законодателната власт, в съдебната система и в мандата и отчетността на главния прокурор, беше оповестено днес от премиера Бойко Борисов на 37-ия ден от масовите протести в страната с настояване за оставки на правителството и Иван Гешев (предложенията на управляващите - тук). То беше аргументирано като отговор на желанията на протестиращите, но според преобладаващите коментари - и от политическите централи, и от протестиращи, цели запазване на властта още няколко месеца.

Процедурата около обсъждането на проект за нова Конституция и насрочване на избори за Велико Народно събрание може да трае - при максимално разтягане във времето - общо осем месеца и да отмести за май 2021 г. вота, който при сегашния парламент трябва да се проведе до края на март. Така ГЕРБ ще довърши мандата си и вероятно ще избегне съставянето на служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. При по-екзотични хипотези правителството на Борисов може да продължи да управлява, макар и в оставка, за целия срок на Великото Народно събрание, което пък няма определен мандат и работи, докато приеме Конституцията.

Внасянето на нова Конституция

Началото на процедурата е внасянето на проекта за нова Конституция, който Бойко Борисов обеща днес. Пред "Дневник" медийният му съветник Севделина Арнаудова каза, че се очаква проектът да бъде готов до края на следващата седмица и към него да бъде приложена хронограма за стъпките, които трябва да се предприемат. От ГЕРБ засега запазват пълно мълчание за това кои са авторите на проекта и в каква фаза е той.

Парламентът е във ваканция до 2 септември, като в този период проекти могат да бъдат внасяни, но има различни тълкувания дали сроковете по тях текат. Но дори да се приеме, че не текат, разликата между 24 август (понеделник) и 2 септември е едва десет дни.

Според Конституцията за да бъде внесен, проектът трябва да бъде подписан от поне половината народни представители - 120. Управляващото мнозинство - ГЕРБ и "Обединените патриоти" имат общо 116 депутати, но както и при вотовете на недоверие, вероятно безпроблемно биха осигурили липсващите им гласове сред независимите.

Пак по Конституция, проектът за нов основен закон или за изменение на действащия се разглежда от Народното събрание

не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца

след внасянето на проекта. При хипотеза текстовете да са написани още до края на август, това означава, че най-ранният момент, когато може да започне обсъждането на проекта е началото на ноември, а най-късният за приключването му е началото на февруари 2021 г.

След обсъждането Народното събрание пакетира проекта за нова Конституция, заедно с другите постъпили предложения и взема решение за провеждане на избори за Велико Народно събрание. Великото народно събрание се свиква с дневен ред - въпросите от Конституцията, които трябва да реши, но впоследствие то може да реши да промени този дневен ред, коментираха пред "Дневник" юристи.

Изборите за Велико Народно събрание

Решението за избори за Велико народно събрание изисква по-сложна процедура според основния закон. За него е необходимо мнозинство от две трети от общия брой на народните представители - т.е. 160 депутати.

Все още повечето партии не са излезли с официални позиции как биха гласували с изключение на на "Воля", която обяви, че 12-те й депутати ще са против.

В изявлението си днес Бойко Борисов подчерта, че коалиционните му партньори от "Обединени патриоти" са подкрепили идеята му. В същото време ВМРО незабавно разпратиха свои идеи за промени в Конституцията, включително за връщане на казармата и образователен ценз, така че е вероятно позицията им да зависи от склонността на ГЕРБ да подкрепи предложенията им.

За момента БСП - втората по численост парламентарна група, не е дала недвусмислен отговор как би гласувала. От статуси на лидера на партията Корнелия Нинова и на зам.-председателя на парламента Кристиан Вигенин във "Фейсбук" се разбира, че левицата по-скоро не би подкрепила (подробности - тук). Социалистите в Народното събрание са 78 - т.е. почти една трета от парламента. Ако те гласуват "против", евентуално решение за ВНС трябва да бъде подкрепено практически от всички останали народни представители. ДПС засега нямат официална позиция. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ реагира с публикация във "Фейсбук", цитираща изявление на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от края на миналата година, в което се говори за рестарт на демократичния модел.

Ако все пак бъде прието решение, топката отива в президента, който трябва да насрочи избори

до три месеца след датата на решението на Народното събрание

Сметката показва, че ако то бъде взето през февруари, то изборите могат да са най-късно през май. А ако държавният глава избърза - през март, т.е. когато са следващите редовни парламентарни избори.

Обратно, най-краткосрочният сценарий показва теоретично възможни избори през декември. Това може да стане в случай, че проектът за Конституция бъде обсъден веднага след изтичането на двата месеца - в началото на ноември, след което веднага се вземе решение за избори за Велико Народно събрание, а президентът ги насрочи незабавно, оставяйки само 30-те дни за предизборна кампания, без да предвиди допълнително време за подготовка на вота.

Има ли служебен кабинет

Декларацията на Бойко Борисов, че в деня, когато Народното събрание вземе решение за избори за Велико народно събрание, ще се оттегли от поста на министър-председател, породи разнопосочни тълкувания дали е възможно назначаване на служебен кабинет, или правителството в оставка би останало да управлява. Най-екзотичната хипотеза очертава възможност - макар и теоретична - Борисов да остане начело на изпълнителната власт години напред.

Тезата, че служебен кабинет не може да има застъпва проф. Пламен Киров - бивш конституционен съдия и секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов (2002 - 2006 г). Според неговото тълкувание в трите месеца от решението на парламента за избори за ВНС до насрочването им президентът няма право да разпусне Народното събрание.

"Това означава, че Бойко Борисов, дори и да подаде оставка, президентът не може да стартира процедура за ново правителство. И дори да я стартира, парламентът няма да избере правителство, а президентът няма да може да разпусне през тези три месеца Народното събрание и да назначи служебно правителство, защото има решение за провеждане на избори за Велико, а не обикновено Народно събрание. Не може едновременно да има и ВНС и обикновено Народно събрание. В момента, в който се избере ВНС автоматично се прекратява мандата на НС", коментира Киров пред "Труд".

На противоположното мнение е проф. Янаки Стоилов, дългогодишен депутат и един от авторите на действащата Конституция. Според него решението за избори за ВНС не променя конституционната процедура, според която при подаване на оставка от премиера, президентът възлага съставяне на ново правителство последователно на три групи в парламента (двете най-големи и трета по негов избор), след което може да пристъпи към съставяне на служебен кабинет. "Правителството може да продължи да управлява в оставка, докато се изчерпи конституционната процедура, която може да стигне или до ново правителство, излъчено от парламента, или ако това не се реализира, да бъде назначено служебно правителство", каза той в интервю за bTV.

Ако Борисов подаде оставка с вземането на решение да се проведат избори за ВНС, то теоретично Народното събрание ще гласува решение с две точки - избори за Велико Народно събрание и оставка на премиера или на правителството. Това означава, че кабинетът в оставка остава и организира избори за Велико Народно събрание, коментираха пред "Дневник" юристи.

На власт до безкрайност

Теоретично при задействане на процедурата по свикване на Велико Народно събрание кабинетът на Бойко Борисов може да продължи да управлява неограничено дълго, тълкува пред "Труд" Пламен Киров. Той се позовава на Конституцията, според която няма определен мандат на Великото Народно събрание, а се посочва само, че правомощията му се прекратяват, "след като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано".

По думите на Киров събранието започва работа със старото правителство, което може и да е в оставка и това не му пречи да работи. Конституционалистът припомня, че Великото Народно събрание може да изпълнява функции на обикновено "в неотложни случаи". Това може да включва решение за избор на ново правителство. При очертаваната от социолозите фрагментация в следващ парламент обаче това надали би станало, смята той.

"ВНС може и 5 години да се занимава с проекта за Конституция и пет години това правителство да остане на власт", казва Пламен Киров.