"В затвора илюзиите могат да осигурят комфорт." Нелсън Мандела
Ако илюзионист или „маг“ иска да ви измами, то за начало той измайсторява илюзия, за да отвлече вниманието ви от реалността. Докато аудиторията с възторг следи нищо незначещите трикове, фокусникът получава възможност да я излъже.
Но понякога е толкова тежко да си признаем факта за измама, че с години може да продължаваме да вярваме в това, което не съществува.
Живеем в свят на илюзии. Много от проблемите, които заемат вашия мозък и календара, съществуват само защото някой ви ги е натрапил. Независимо случило ли се е това случайно, или не, но всички ние (или почти всички) сме станали жертви на авторитарно-корпоративната потребителска култура, която доминира сега.
Психопати са ни лишили от чувство за реалност. А социалните мрежи са им позволили да донасят идеите си до широките маси без посредници в лицето на медиите. И главната им вреда е в това, че са нанесли тотален, съкрушителен удар по нашата увереност в себе си и в утрешния ден.
Революционният художник на графити Бански отбелязва: „Хората пият интелектуална урина всеки ден. Тя превръща живота им в угарка. Тя ви кара да повярвате в това, че не сте достатъчно сексуални. Или в това, че всичко най-хубаво се случва на друго място. Телевизията е направила вашата приятелка неадекватна. Те имат достъп до най-съвременни технологии. И те ви заплашват.“
Но рекламата е само върхът на айсберга. Ако погледнете по-надалече, ще видите, че цялата организация на вашия живот е построена в преследване на илюзии и идеи за масово послушание на други хора, идеи и институции. Ние се намираме в робство – в пълния смисъл на тази дума. Намираме се под потребителския гнет и тоталния контрол, а ТЕ пронизват нашия разум от самото начало и го препрограмират на послушание.
Ето шестте най-велики илюзии, с които трябва да се простите, ако искате да бъдете свободни – не само външно, но и вътрешно.
Илюзията за права, ред и власт
За мнозина от нас следването на законите е морална отговорност. Но корупцията и политическите скандали доказват, че законът е доста хлъзгаво нещо. Особено за тези, които имат мускули, за да го огънат.
Жестокостта на полицията и престъпленията, които тя извършва, са реалност не само за Украйна или Русия, но дори за САЩ и много европейски страни. Съдиите застават на страната на богатите. А сега дори не можем да се защитим от нахлуването на държавното око в нашия личен живот.
И цялата тази аморалност на различни правителства така или иначе води до убийства и унищожаване на цели народи и култури. Социалният ред е илюзия. И съществува само защото вие, законопослушните граждани, сте послушни и се съгласявате с всичко.
Няма никакви права, никакъв ред и никакво правосъдие. Всичко това са само гръмки атрибути на властта, необходими за скриване на истината. Истината, че световният ред се крепи върху контрола над другите хора и борбата с несъгласните.
Илюзията благополучие и щастие
Всеки от нас сега се радва на толкова много скъпи украшения и дрънкулки, че би му завидял всеки монарх от XIX век. Поддържането на илюзията за просперитет има ключово значение за устойчивостта на цялата световна финансова система.
Но напразно забравяте, че в основата на потреблението винаги лежат кредити и дългове. Банковата система изначално е измислена за това богатите да стават още по-богати за сметка на бедните, убедени, че имат някакви ценности.
Но истински просперитет и щастие може да ви дадат само природата, здравето, любовта и отношенията с близките. Не се идентифицирайте с материалните блага, които притежавате. Така само се отдалечавате от щастието, а не се приближавате към него.
Илюзията свобода на избора
Струва ни се, че всички имаме избор как да живеем. Но всъщност ни се предлага едва ограничен набор варианти. Каквото и решение за живота си да изберете, винаги ще се намирате в плен на правовата и данъчната система на своята държава.
Погледнете фалшивата институция на съвременната демокрация. И ще разберете, че резултатът на изборите зависи само от това, коя политическа сила по-успешно ще ви напудри мозъка. Илюзията за свободата на избор е мощен потисник, тъй като хората са роби, смятащи, че са свободни. Не хранете илюзии: така или иначе ви държат на каишка.
Илюзията истина
Истината е чувствителна тема в нашата култура. Сякаш сме програмирани постоянно да търсим истината. Една част от всяко общество безумно вярва на всичко, което се казва по телевизора, а друга изобщо не вярва на нищо, което казват журналисти. И двете крайности са пълна безсмислица.
Ако искате да поддържате мира и свободата в своята душа, учете се да мислите самостоятелно. И помнете, че всяка истина винаги има две страни. Дори ако някой ги крие.
Илюзията време
Те казват, че времето е пари, но това не е истина. Времето е вашият живот. Престанете да мислите изключително в категории на петте сетива и в съответствие с графика и календара.
Изхождаме от това, че духът е вечен и всяка човешка душа се явява част от тази вечност. И главната измама: всячески ни убеждават, че настоящият момент няма никакво значение. Сякаш сме задължени винаги да анализираме своето минало и да разчитаме на по-добро бъдеще. Вместо това ви предлагаме да се съсредоточите това, което се случва точно тук и сега.
Ако сте съсредоточени не върху това, което се случва сега, а върху това, което може да се случи (или да не се случи) в бъдеще, то вие сте лесна плячка за рекламодателите, властите и други, които замъгляват вашето съзнание с всевъзможни страхове.
Ние сме щастливи, когато животът не ни бичува, когато спонтанността и случайността са по-интересни от грандиозните планове и когато нашето сега е по-важно от нашето утре.
Ако времето е пари, то животът може да се измери в долари. Ако доларите струват за вас по-малко от живота, то значи те трябва да ви служат, а времето е това, от което се състои този живот.
Илюзията разделност
В областта на стратегията за управление на масите няма нищо по-ефикасно от тактиката „Разделяй и владей“. Този принцип винаги е прилаган за установяване на авторитарна власт или за да се обосноват военни интервенции в друга страна. И тази илюзия за разделност действително работи.
Програмирани сме да вярваме, че като отделни личности се намираме в постоянна конкуренция с тези, които са против нас. Не се доверяваме дори на съседите и роднините си. Но всички хора на Земята не са конкуренти помежду си, а партньори. И от това, доколко ефективно ще бъде това партньорство, зависи в какъв свят ще живеем, какви газове ще дишаме и чиста ли вода ще пием.
Ние сме глобално общество, а държавните граници са само илюзия, съществуваща дотогава, докато вярваме в нея.