Не отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш, гласи пословицата, но това изглежда не е било известно на един ихтиозавър от триаса.
В топло плитко море преди около 240 милиона години в сегашния югозападен Китай голямо морско същество, наподобяващо делфини, е нападнало и погълнало почти еднакво по големина морско влечуго, подобно на гущер, като и двете животни са починали след срещата им.
Ново изследване, публикувано в iScience, представя фосилите, открити в китайската провинция Гуейджоу, които променят разбирането за "мегахищниците" в праисторическите морета.
Въпреки че отдавна се предполага, че големите хищници са преследвали други големи животни - мегахищничеството се определя като хранене с плячка с човешки размери или по-големи - вкаменелостите от Китай представляват първото пряко доказателство за това, както се вижда от съдържанието на стомаха на праисторическото животно.
Вкаменелостта показва скелета на 5 м дълъг ихтиозавър (Guizhouichthyosaurus), чието тяло наподобява смеска между делфин и тигрова акула, макар и без гръбна перка, но с четири силни плавника и уста, пълна с мощни, но тъпи зъби.
Вътре в стомаха му е намерен торса на 4 м дълъг талатозавър (Xinpusaurus), вид морско влечуго, наподобяващо гущер със силни крайници и захапка. По време на битката талатозавърът е изгубил опашката и главата си.
"Никой не е бил там, за да го снима", но е възможно да се интерпретира какво може да се е случило между двете животни, каза палеобиологът и съавтор на изследването Риосуке Мотани от Университета на Калифорния в Дейвис пред "Ройтерс"
"Плячката е по-лека от хищника, но нейната съпротива трябва да е била ожесточена", каза Мотани. "Хищникът вероятно е повредил до известна степен врата си по време на битката. След като е откъснал главата и опашката, е погълнал тялото, използвайки инерцията и гравитацията.
Това може да е усложнило увреждането на врата до точката, когато вече е било фатално. Шийните прешлени на тези ихтиозаври са доста тесни и след като вече не могат да поддържат черепа на място, хищникът не може да диша. Той е умрял недалеч от мястото на битката, където лежеше отхапаната опашка на талатозавъра."
Опашката е намерена в същия пласт на 23 метра от скелетите на двете животни.
Вкаменелостта разкрива доказателства за този счупен врат. Плячката в стомаха показва малки признаци на храносмилане, което показва, че ихтиозавърът умира скоро след поглъщането й.
Тъй като съдържанието на стомаха рядко оцелява в морските вкаменелости, изследователите разчитат на формите на зъбите и челюстите, за да научат с какво са се хранили праисторическите животни. Докато обикновено праисторическите хищници имат големи зъби с остри режещи ръбове, някои съвременни хищни видове като крокодилите използват тъпи зъби, за да сграбчат плячката си, вместо да я срежат. Ихтиозаврите имат такива по-тъпи зъби, но без пряко доказателство за мегихищничество при тези праисторически морски влечуги, учените смятаха, че те се хранили с по-малки животни,
Откритието на гигантския талатозавър в стомаха на ихтиозавъра, направено от Мотани, Да-Йонг Цзян, палеонтолог от Университета в Пекин, и техният екип предполага, че това не е било така.
"Сега можем сериозно да помислим, че те са се хранили с големи животни", казва Мотани. "Има предположения, че острите зъби не са били от решаващо значение и нашето откритие подкрепя това. Съвсем ясно е, че това животно може да обработва тази голяма плячка, използвайки тъпи зъби."
Новата находка се нарежда сред най-драматичните вкаменелости, намерени до момента, като се присъединява към други, като битката между велосираптор и протоцератопс от периода Креда или едрата риба ксифактин, погълнала цяла друга голяма риба, от същия период.
Guizhouichthyosaurus е най-големият известен морски хищник на своето време, около 10 милиона години преди появата на динозаврите.
"Зъбите му изглеждат като добри за хващане на калмари. И така, изненада беше да открием толкова голяма плячка", казва Да-Йонг Цзян.
Мотани отбеляза, че крокодилите също имат тъпи зъби и нападат голяма плячка. "Мегахищничеството вероятно е било по-често, отколкото сме свикнали да мислим."
