"Зомби" горски пожари, които са тлеели под арктическия лед през цялата зима, внезапно пламнаха това лято, когато снегът и ледът над тях се стопиха, разкриват нови данни от мониторинга.
Тази година беше най-лошата за регистрираните пожари в Арктика, откакто преди 17 години започна надеждно наблюдение. Арктическите пожари това лято отделиха толкова въглерод през първата половина на юли, отколкото една държава с размерите на Куба или Тунис за цяла година.
Това показва наблюдението на Службата за наблюдение на атмосферата Copernicus, организацията за наблюдение на Земята на Европейския съюз. Според Copernicus от началото на юни в Арктика са горели повече от 100 пожара.
"Очевидно става проблем", казва ученият от Copernicus Марк Парингтън пред BBC. "Наистина още не сме очаквали да видим тези нива на горски пожари."
Зомби пожари
Проследените от Copernicus "зомби пожари" вероятно са тлеели под леда и снега в богатия на въглерод торф в арктическата тундра. Когато ледът и снегът се стопят, тези горещи точки могат да запалят нови горски пожари в растителността над тях.
"Унищожаването на торфа при пожар е обезпокоително по толкова много причини", каза Дороти Пийт, старши изследовател от Института за космически изследвания на НАСА в Ню Йорк. "Тъй като пожарите изгарят най-горните слоеве торф, дълбочината на вечната замръзналост може да се увеличи, допълнително окислявайки торфа в основата."
Освен това пожарите отделят въглероден диоксид и метан от торфа - и двата парникови газове, които допълнително допринасят за затоплянето на планетата.
Но зомби пожарите не са единствената причина за бурния сезон на горските пожари. Паднали мълнии и човешкото поведение също причиняват пожари.
Преди това Парингтън и колегите му са проследили сезона на пожарите през 2019 г., но били изненадани как пожарите се засилили тази година през юли, казва Парингтън.
Това лято Сибир не беше единствената гореща точка в Арктика. Северна Албърта, Канада също е особено засегната. Например пожар в северната част на Албърта изгорил повече от 350 134 хектара и продължил три месеца, според Global News Canada.
Сезонът на пожарите
Арктическият сезон на пожарите продължава от май до октомври, като най-тежките пожари обикновено се случват между юли и август. Сезонът на пожарите през 2019 г. счупи рекорди за броя на пожарите и въглерода, като Коперник съобщи, че само през юни пожарите са освободили 50 мегатона въглероден диоксид.
Пожарите през 2020 г. вече изпреварват пожарите от 2019 г. Copernicus изчислява, че между януари и август пожарите са отделили общо 244 мегатона въглерод.
Пожарите отделят и друго замърсяване, което е влошило качеството на въздуха в Европа, Русия и Канада, според Copernicus. Учените очакват подобни условия през 2021 г. и след това, пише Live Science.
"Знаем, че температурите в Арктика се повишават с по-бързи темпове от средната стойност в световен мащаб, а по-топлите / сухи условия ще осигурят подходящите условия пожарите да се разраснат, когато започнат“, казва Парингтън в изявление, публикувано от Copernicus.
Той допълва: "Нашият мониторинг е важен за повишаване на осведомеността за въздействието на горските пожари и емисиите дим в по-широк мащаб, което може да помогне на организациите, бизнеса и отделните лица да планират напред срещу ефектите от замърсяването на въздуха."
