Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви официално банките в новоприетите държави-членки на Банковия съюз на ЕС, които ще надзирава пряко.

В официалното съобщение на Европейския банков надзор се казва следното: "След като установи тясно сътрудничество с Българската народна банка и Hrvatska narodna banka (хърватската национална банка) и след като подложи на оценка значимостта на банките в тези държави, днес Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще започне да упражнява пряк надзор над пет банки в България и осем банки в Хърватия. По-специално, ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над четири български и седем хърватски дъщерни дружества на съществуващи значими банкови групи с централи в Белгия, Гърция, Италия и Австрия. Така ЕЦБ осигурява изпълнението на регулаторните изисквания да извършва пряк надзор на индивидуално ниво над всички банки, които са част от значими групи и най-малко над трите най-значими банки във всяка държава. ЕЦБ също така ще извършва пряк надзор над две нови институции - Банка ДСК АД в България, считано от 1 октомври, и групата Addiko Bank AG в Австрия, считано от 7 октомври. Надзорът над групата Addiko Bank AG ще включва надзор над нейните дъщерни дружества Addiko Bank d.d. в Словения и Addiko Bank d.d. в Хърватия".

В съобщението се уточнява, че ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции и за общите процедури за всички поднадзорни лица в двете държави.

Банковият надзор обяснява, че за България ще надзирава пряко "Уникредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ, защото са трите най-големи банки в страната ни. "Райфайзенбанк (България)" и "Юробанк България" (Пощенска банка) пък са част от големи банкови групи.

Очакванията и желанията на много финансисти и общественици, че ПИБ ще попадне под прекия надзор на ЕЦБ, не се оправдаха. Всъщност това бе един от важните аргументи за сериозния натиск, който оказваха определени среди за влизането ни в Банковия съюз, защото той щял да гарантира по независим и професионален банков надзор.

ЕЦБ отказа да се съобразява с такива желания на определени среди в България. Тя не е включила ПИБ в списъка си първо, защото не е сред трите най-големи банки у нас и второ, защото не е част от международна банкова група.

Така ЕЦБ по същество е преценила, че българският банков надзор е достатъчно професионален и независим, за да му остави отговорността за останалия банков сектор.

По неофициална информация, сегашното решение на ЕЦБ не е добра новина за собствениците и мениджмънта на ПИБ, които са разчитали, че ще попаднат под прекия надзор на ЕЦБ и по този начин ще сложат край на всякакви спекулации по отношение на банката.

ЕЦБ не се интересува от националните специфики в бизнес взаимоотношенията на държавите-членки на банковия съюз и отказва да се съобразява с менталните протуберанси на отделни професионални и социални прослойки в тях.

Всъщност се създава впечатление, че ЕЦБ се опитва да избегне вземането под прекия си надзор на банки, които са с национален капитал. Това личи от списъка на приетите за директно надзираване кредитни институции в Хърватска.

В Хърватска под прекия надзор на ЕЦБ попадат "Загребачка банка", "Привредна банка", "Ерсте Щеирмаркише банк", "PBZ stambena stedionica", местната банова група на австрийската "Райфайзенбанк", хърватската дъщерна банка на "Сбербанк" и "Адико банк". Всички тези банки са собственост на големи италиански, австриски и руски банкови групи.