Кръстът, поставен над камбанарията на храма "Света Троица" в Банско, е направен от дърво на над седемстотин години. Това разказа местният свещеник иконом Георги Касапинов.
Камбанарията е построена в далечната 1850 година и е с внушителната височина от тридесет и два метра. Върхът на камбанарията завършва с кръст, изработен от черна мура, с височина 2,80 метра. Човек, ако го гледа отдолу, той изглежда малък, но в действителност е много по-голям, разказа иконом Касапинов.
Кръстът, който се е издигал на върха на камбанарията в продължение на близо 170 години. През 2017 година обаче се налага да бъде подменен, след инцидент, при който за малко не е пострадал английски турист, продължи разказа си свещеникът. Тогава парче от кръста се откъсва и пада в непосредствена близост до него. След този инцидент се прави оглед на състоянието на кръста и на покрива на камбанарията и се установява, че подмяната е наложителна.
Иконом Георги Касапинов се заема с тази задача, тъй като в младежките си години е учил мебелно производство и дърворезба, а работата с дърво описва като удоволствие. С приятели и с хора, които желаят да участват в това дело, в района на хижа Бъндерица откриват съборено от лавина дърво, с което решават да направят новия кръст за храма. Със задружни усилия успяват да свалят дървото до града, където започват работа по него. Два месеца по-късно старият кръст е демонтиран и предаден на местния музей, а новият е поставен на негово място.
Когато работехме по дървото преброихме годишните кръгове и така установихме, че то е на над седемстотин години, разказа отец Касапинов. От няколкото парченца, останали при работата, е изработил четири дървени кръста. С единия от тях отец Касапинов извършва освещаване на водите на Йордановден. Другите свещеникът ще подари на съседни църкви.
Работата по храма не е присъща само за сегашното време, посочи иконом Георги Касапинов. От построяването си преди 185 години до днес се прави по нещо голямо и хубаво за храма. Самото построяване на толкова голяма църква в далечната 1835 година е резултат от дипломатичността, които местните хора са проявили в онова време. Иконом Касапинов разказа, че използвайки новината, че султанът се е сдобил със син, банскалии изпращат местните първенци с повойница или казано иначе подаръци за новороденото бебе. Това са били хранителни продукти и пелени, но в пелените е имало и жълтици, а подаръкът трогва султана. Така Банско получава позволението да изгради нов храм. С дипломатичност на местно ниво се постигат внушителните размери на църквата - тя е висока около седемнадесет метра до билото, широка е двадесет и пет метра, дълга е петдесет и пет метра. Храмът е трикорабна псевдобазилика с много характерни омекотявания на ъглите, самите прозорци са във вид на арка, а отзад балконът е извит в така наречената възрожденска кобилица, продължи описанието си свещеникът.
От 1835 година през около петнадесет години банскалии са правили грандиозни неща, свързани с храма. През 1850 година е завършена камбанарията, а около 1865 година е монтиран часовник на нея. През 1894 година са монтирани Велегановите камбани, подарени от братя Велеганови, които са от бански род, преселил се в Пловдив.
Така, с божията помощ и с вярата и желанието на местните хора, по храма се работи и до днес. Майсторството на всеки един от строителите и творците, работили по него, привличат хора от целия свят, а силната вяра на банскалии проличава по време на празници, когато храмът е пълен с миряни.
