Вино и ракия ще има за зимата доволно, въпреки сушавата година. Стопаните от село Сусам, прочуто с винените си масиви, са доволни от тазгодишната реколта.
Няма къща в селото, чиито стопани да нямат лозя, казва кметът на Сусам Колю Колев. Основните сортове, които отглеждат местните, са мерло, старият български сорт димят, памид и има един парцел с десертно грозде.
Гроздоберът в минералбанското село е към своя край, хората дообират лозята и се стягат за втори кръг от ритуала-приготвянето на гроздовите еликсири.
700/800 килограма от декар, в зависимост от масива, е прибрал от своите лозови масиви Ангел Ангелов. Бившият преподавател по физическо и плуване след пенсионирането си се занимава изцяло с лозята, които са му наследствени. Обработва 25 декара мерло, памид хамбургски.
„Общо взето е добра тази година реколтата, въпреки че нямаше дъжд колкото ни се искаше, годината беше суха. Но като цяло може да се даде положителна оценка за реколтата. Тя лозата и не обича много влага, но щеше да е още по-добре, ако имаше и малко повече дъжд. Но, природа...“
В сушави години обаче гроздето вдига захарността си.
Част от прибраното грозде Ангел Ангелов запазва за себе си, а друга- продава, основно на частни купувачи. Винпромите, казва, отдавна не изкупуват от малките производители, понеже повечето си имат вече собствени масиви.
Изкупните цени тази година се движат в рамките на 70 ст. за кило мерло и 60 ст. за килограм памид.
„Продаваме на клиенти фамилиарно, обикновено купуват по 300-400 килограма, за да си направят домашно вино и ракия.“
А на въпроса той самият какво предпочита да сложи на масата повече-вино или ракия, стопанинът отговаря многозначително и с чувство за хумор „...и бира“. И хвали местното грозде. „Нашето грозде е много качество. Дори преди години от Гърция идваха и изкупуваха от тук мерло. Ако някой за следващата година се двоуми откъде да си купи грозде, е добре да спре в Сусам-няма да остане излъган!“.
Най-големият проблем за стопаните е липсата на работната ръка. Голяма част от берачите, с които е работил Ангелов преди години, са напуснали България и са заминали в чужбина. На тяхно място трудно намира сменници. “Трудно се намират хора, обикаляме селата да търсим работници на по 30-40 километра. Това е проблем номер едно за нас. Плащаме по 30-40 лв. надник на ден и пак трудно се навиват. Така че до известна степен, когато се говори, че има безработица у нас, бих казал, че няма безработица-има трудолюбиви и мързеливи хора„.
И докато Ангел Ангелов разтоварва гроздето от сутрешната беритба, Стефан и Здравка Запрянови са още в масива. Семейството живее в София. Масивът е наследствен от рода на съпруга. И тези стопани са доволни от реколтата си тази година, в сравнение с обрано то през миналата. Казват, че тази година дори и бялото им грозде е с висока захарност.
Берат в момента мерло, което смесват с българските гроздови сортове и се получава елексирът, за който си заслужава да се потрудиш. „Става хубаво тежко вино, от две чашки мерло си готов да си кажеш всичко. Много е хубаво винцето, да сме живи и здрави и занапред да правим“, споделя с усмивка Здравка.
Красимира Славова
Ани Стоянова от ливада север
Ех Ани
баба ти 3 езика
...
А ти вагинална гъбичка
Ракийца