Въздействието на пандемията от Ковид-19 е много по-голямо от това на финансовата криза и кризата с държавния дълг от 2008-2012 г., като отражението им върху икономическия живот още не е отшумяло. Това се посочва в оценка на Европейската сметна палата, представена днес.
Световната финансова криза от 2008-2012 г. и последвалите я икономическа криза и криза с държавния дълг в еврозоната се отразиха дълготрайно върху икономическия растеж и фискалната стабилност в ЕС. Последиците бяха допълнени от слабостите във финансовата система на ЕС и неподходящите политика, надзор и правна среда, както и от незавършената институционална структура на еврозоната. Пандемията поставя на изпитание устойчивостта на икономическата и финансовата архитектура на ЕС от гледна точка на силата на икономическото въздействие и на мащаба на предприетите действия от управляващите.
В последните години ЕС осигури надзор на финансовия сектор, затегна банковата регулация, въведе законодателство за организирано банково преструктуриране. Тези мерки са помогнали за отстраняване на някои слабости в областта на банковия надзор и преструктурирането на банките през 2009 г., се посочва в доклада. Продължава работата по създаването на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Според палатата все още съществуват няколко предизвикателства, сред които са ниската рентабилност и малките възможности за преструктуриране на банките; високи равнища на необслужваните кредити в някои държави от ЕС и разпокъсаност на националното законодателство в областта на банковата несъстоятелност; опасност за финансовата система от загубите от кредити, според продължителността на рецесията, причинена от пандемията; противоречащите си национални интереси за банковия регулаторен арбитраж.
Възможностите на ЕС за разкриване на системни финансови заплахи се прилагат предимно в банковия сектор. За същите цели европейското законодателство все още не е готово при застраховането, пенсионното осигуряване и небанковите финансови посредници. Ако ЕС иска да изпълни целите си за защитата, надзора и укрепването на финансовия сектор, следва да отдели бюджет и служители. Необходимо е съюзът на капиталовите пазари и банковият съюз да бъдат завършени, заключава палатата.
Преди кризата от 2008 г. в определени държави от ЕС надзорът над бюджетните разходи и фискалните буфери бяха слаби, а икономическите политики - недостатъчно съгласувани с ЕС. Високото равнище на дълга отпреди пандемията в дадена държава увеличава уязвимостта й и ограничава възможностите за прилагане на някои политики, включително в помощ на дружествата и за социално подпомагане.
Мерките за преодоляване на последиците от пандемията върху състоянието на икономиките в ЕС водят до предприемането на нови институционални и политически действия. Икономическото управление на равнище ЕС става все по-сложно, а налагането на правилата - все по-трудно. Изискват се много повече усилия от страна на държавите за извършване на препоръчаните от ЕС реформи, се допълва в доклада.
