Мегалодонът бил най-голямата акула, живяла някога, а гигантскиат му размер - около 15 метра, бил изключително необичаен дори сред акулите, откриха наскоро учените.
Доказателствата за изчезнали и живи акули от групата Lamniformes, към която принадлежи Мегалодонът, разкриват, че царят на акулите не само е бил крайно отклонение в сравнение със съвременните видове, но също е бил значително по-голям от следващата най-голяма изчезнала акула, съобщават учените.
Съвременните акули със сигурност са мъници в сравнение с Мегалодона (Otodus megalodon). Най-големият известен хищен вид - голямата бяла акула (Carcharodon carcharias), достига едва около 6 м дължина. Китовата акула (Rhincodon typus), която се храни с планктон и най-големият вид риба, който живее днес, е около 6 до 10 м от носа до върха на опашката средно.
Днес има 13 вида акули Lamniformes, сред които са акулите мако (род Isurus), дълбоководните акули гоблини (Mitsukurina) и акулите вършачи (Alopias), както и големите бели акули.
Повечето вкаменелости от Мегалодон датират от преди около 15 милиона години. Ламниформите били в изобилие от края на мезозойската ера (преди 252 милиона до около 66 милиона години) до ранната кайнозойска ера (преди 65 милиона години до наши дни).
Малко обаче се знае за анатомията на изчезналите акули, тъй като те хрущялни и затова от тях са останали изключително оскъдни вкаменелости. Изключение прави изобилието от вкаменени зъби, казва водещият автор на изследването Кеншу Шимада, професор по палеобиология в университета DePaul в Чикаго и научен сътрудник в Музея Щернбърг в Канзас.
Размерът на зъбите може да се използва за оценка на размера на тялото на акула, тъй като акулите непрекъснато сменят зъбите си, когато растат, като с времето получават нови и по-големи. В новото проучване Шимада и колегите му създават формула за изчисляване на дължината на тялото по размера на зъбите при ламниформите.
Те извеждат формулата на база размера на зъбите и известните дължини на тялото от 32 екземпляра от живи хищни акули от групата - представители на 13-те съвременни вида, които не се хранят планктон, разказва Шимада пред Live Science. След това учените приложили уравнението си към изчезналите хищни Ламниформи.
Учените установили, че много от изчезналите видове са били доста големи, като в четири мезозойски рода и четири кайнозойски рода е имало поне един вид, които са достигали до над 6 метра. Техният гигантизъм може да се е дължал на особена репродуктивна стратегия. Те са били живородни, като излюпилите се ембриони имали "уникално канибалистично поведение да изяждат яйцата", позволяващо им да растат големи, докато все още са в майките си, като се хранят с техните братя и сестри, предполага Шимада.
Но въпреки, че гигантизмът е често срещан сред Ламниформите, пред Мегалодона тези изчезнали акули са джуджета, установяват изследователите.
"Очаквахме Мегалодонът да бъде голям", казва Шимада. Но цели 7 метра го делят от следващата по големина хищна акула.
Много фундаментални въпроси относно размера на гигантската супер акула все още нямат отговор, като например детайлите в строежа на тялото и причината за гигантизма на Мегалодона, казва Шимада.
"Защо Мегалодонът е изчезнал е друг голям основен въпрос, който остава нерешен", допълва той.
Констатациите са публикувани в Historical Biology.
