Шумът и мръсният въздух повишават сърдечносъдовия риск

Рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания са много, но повечето подлежат на контрол. И все пак - дали става въпрос за отказване от тютюнопушенето или водене на живот в по-чиста околна среда - и в двата случая е предизвикателство.

Шум

Развитието на съвременните средства за транспорт и индустрията е значим източник на звуково замърсяване. Множество източници на шум вече са идентифицирани като свързани с повишен сърдечносъдов риск. За да се обясни това явление, се е обсъдила хипотезата за евентуалното влияние на шума върху стойностите на кръвното налягане.


Едно от проучванията по въпроса – HYENA (L Jarup W Babisch D Houthuijs Hypertension and Exposure to noise near airports : the HYENA Study. Environ Health Perspect 2008) e проведено сред хора, живеещи в близост до 6 големи европейски летища. Измерено е, че излагането на шума от интензивния наземен и въздушен трафик в тези области има отражение върху кръвното налягане. Това важи в особена сила за излагането на високите нива на шум нощем. При тези граждани рискът от артериална хипертония бил с 14% по-висок, особено за мъжете.


Друго проучване (L Barregard E Bonde E. Öhström Risk of hypertension from exposure to road traffic noise in a population-based study. Occup Environ Med 2009) е очертало зависимостта, че ежедневното излагане на шум от трафик от порядъка на 56-70 децибела за период от повече от 10 години утроява риска от развитие на хипертонична болест, в сравнение със средни нива на шум 45-50 децибела. Отново, рискът е бил по-подчертан за мъжете.


Как обаче шумът влияе на кръвното?

Това не са просто случайни наблюдения и съвпадения. 


Излагането на шум предизвиква физиологични отговори от страна на симпатикусовата нервна система – нейната активация с учестяване на сърдечния ритъм, периферна вазоконстрикция (свиване на съдовете), с което се покачва и артериалното налягане.


Активирането на симпатиукуса става чрез стимулация  на секрецията на стерсовите хормони (адреналин, норадреналин и кортизол), тъй като шумовото замърсяване провокира в организма раздразнение – нещо, което се тълкува от организма като стрес.


Обикнивено настъпва бърза адаптация, стига шумовото дразнене да е било кратко. Но при условие, че то се превърне в повтарящ се „хроничен“ дразнещ фактор, механизмите за адаптация стават по-малко стабилни и описаните изменения допринасят за развитие след време на артериална хипертония у предразположените хора.


Защитата - в глобален план се правят множество постъпки към намаляване на шумовото замърсяване – от транспортните средства и на работното място. В индивидуален план, човек няма много голям избор освен да направи нужното за изолация на дома си. При работна среда с високо ниво на шум не бива да се пренебрегват защитните слушалки – антифони.


Замърсяване на въздуха

Съставът на замърсения въздух е комплексен. Става въпрос за смесица от газове, изпарения и добре разпределени фини частици. Последните се наричат Particulate Matter, PM и са разделени на категории според размерите си.


От особено значение са много фините (РМ 2,5 с диамтеър под 2,5 µm (микрометра) и ултрафините с диаметър под 0,1 µm.


РМ2,5 могат да имат различни източници, но най-често произлизат от изгарянето на горива – въглища, дизел и др. Те увеличават сърдечносъдовия риск по следния начин:

Дисбаланс на автономната нервна система – след като РМ2,5 бъдат вдишани и попаднат в дълбоките дихателни пътища те взаимодействат с разположените там рецептори, активирайки така симпатикуса, което стимулира артериалния съдов спазъм и повишаване на периферното съпротивление.

Депото от фини прахови частици по дихателните пътища представлява стрес, отключващ каскада от реакции с освобождаване на влияещи на съдовия тонус молекули (вазоактивни) и про-инфламаторни съединения, най-вероятно от белодробните клетки.

РМ2,5 с малките си размери са способни да преминат алвеоло-капилярната бариера и да попаднат в кръвообращението, директно отлагайки се в тъкани и органи.


Как да се защитим?

Намаляването на риска е трудно, но не и напълно непостижимо. Невъзможно е да се контролират всички фактори от ежедневието ни, но намесата ни в поне част от тях също ще има благоприятно влияние, а именно:

При обитаване на зона със замърсяване на въздуха е уместна инвестицията в пречистващи филтри и апарати за въздуха в дома, както и на автомобила, ако прекарвате много време в трафика;

Трябва да се избягва практикуването на интензивни физически упражнения в такива зони – ако въздухът е замърсен, пренесете спортните активности на закрито, не карайте колело в активния трафик, не правете джогинг покрай булеварда.

Източник: http://puls.bg
Последни новини