Двата последни указа на Доналд Тръмп за забрана на мобилните приложения TikTok и WeChat, както и голямата външнополитическа инициатива на Държавния департамент за ‘чист’ интернет в САЩ са само последните признаци за това, че отвореният преди време глобален интернет постепенно се заменя с около 200 отделни мрежи, контролирани от правителствата на различните държави. Въпреки че това са отделни, американски, китайски руски, австралийски, европейски и други ‘интернет мрежи’, те имат сходни черти. Всички тези сегменти на интернет постепенно се разделят в зависимост от това коя точно група лица лобира в съответната държава. Нещо повече, очаква се съвсем скоро да видим появата на алтернативен глобален интернет.
Част от тази националистическа дезинтеграция на Глобалната мрежа бе предвидена, понеже отвореният глобален интернет от 1990-те години, към 2005 година стана област за война, новини, шпионаж, политика, пропаганда, банкиране, търговия, развлечения и образование. Процесът за създаване на индивидуални национални мрежи бе бавен, понеже интернет, който е Мрежата от мрежи изобщо не е проектиран да обозначава и да се съобразява с националните граници, а и преди време САЩ бе решителен противник на появата на един фрагментиран комплект от национални мрежи. Всичко това се промени, при това, много бързо.
Предшественикът на интернет – DARPANET на министерството на отбраната на Съединените щати, е разработен, за да могат съвсем различни типове компютърни мрежи, като например тези на IBM и UNIVAC или PC и Mac, да могат да обменят данни чрез гейтуей, който преобразува особеностите ‘компютърния език’ на всяка мрежа към един общ език със свои интернет протоколи.
Гениалното на тази концепция е, че компютърните мрежи не са длъжни да използват един и същ ‘език’ – необходимо е единствено преобразуването към този общ език в портала, който след това направлява данните от всички в общата мрежа към всички във всяка подмрежа. И тъй като компютърните мрежи не е предвидено да се интересуват от кой град, провинция, щат или държава се намира потребителя и каква е неговата националност, тази технология няма как да се съобразява с националните граници. Това е съвсем различно от средствата за масова информация като радиото, телевизията и комуникациите, които растяха в съответствие с разпорежданията на различните правителства.
Важно е да се уточни, че по всички мерки и параметри, глобалният интернет се контролира от компании и некомерсиални предприятия, които са под юрисдикцията на правителството на САЩ. В един неособено голям регион с дължина около 1000 мили разпрострян между Сан Диего и Сиатъл, са разположени повечето големи интернет предприятия и органи за контрол на мрежите и стандартите за тях (тези, които не са разположени в тази площ, най-вероятно също се намират някъде в Съединените Щати). Правителствата на Китай, Иран и Русия и до днес непрекъснато повтарят, че докато американците са 310 милиона потребители от общо 4,3 милиарда интернет потребители (около 8%), правителството на САЩ контролира над 70% от командната инфраструктура на Глобалната мрежа.
На Китай му трябваха над десет години и милиарди долари, за да покаже, че глобалният интернет, който не се съобразява с националностите, може да се управлява чрез юридически и технически средства. Така бе създадена Великата китайска защитна стена, благодарение на която китайският сегмент на интернет значително се различава от този в САЩ и Европа. Достатъчно е да кажем, че в Китай ги няма американските Google, Facebook и Twitter, а се използват местни аналози.
Способността на Китай да държи интернет под контрол в рамките на своите граници за периода от 2005 до 2018 година впечатли другите държави и им показа, че това все пак е възможно, въпреки че струва доста скъпо. Този урок не остана незабелязан за Австралия, ЕС, Русия, Иран, Австралия, Турция, Саудитска Арабия и други страни. Всички те започнаха да разработват технически и юридически средства за контрол на интернет в пределите на своите граници. Този процес значително се засили през последното десетилетие и сега за тези правителства съвсем не е сложно да изключат интернет връзката на своята страна с другите, но да запазят интернет комуникациите в пределите само на своите граници.
Този подход към контрол на интернет в границите на една страна стана възможен предимно благодарение на разпространението на смартфоните, понеже обикновеното изключване на една базова станция изключва интернет в радиуса на действие на нейните антени. Ето как държавите, които не могат да си позволят своя собствена Велика защитна стена, получиха възможност за тоталното изключване на интернет комуникациите на определени територии. Този метод широко се използва в Индия, Зимбабве и други страни.
По този начин, изначално отвореният и свободен глобален интернет постепенно започна да попада под национален контрол или с цената на големи разходи, или с помощта на бухалката. Още през 2018 година генералният директор на Google Ерик Шмид предсказа, че Интернет ще се раздели на две части: интернетът под ръководството на САЩ ще трябва да съжителства с интернета на Китай и Русия. Тази прогноза на Шмид не учуди хората, които внимателно следиха развитието на китайската програма ‘Един пояс, един път‘, която има за цел Китай да играе водещата роля в света на информационните и комуникационните технологии, както и за годишните световни интернет конференции.
Първата важна стъпка за изграждането на ‘китайския интернет’ бе направена миналата година, когато Китай представи пред Международния телекомуникационен съюз на ООН нов тип интернет протокол. Идеята веднага получи името ‘Новия китайски IP‘ и моментално стана предмет на ожесточени и сериозни спорове. Независимо дали Новият китайски интернет се базира на нов пакет протоколи (IP) или използва по-други имена на домейните и на числата в IP адресите, този алтернативен интернет ще даде много по-голяма възможност за контрол на локалното уеб пространство на територията на една държава в сравнение с отворения стандартен интернет. Към този алтернативен интернет се очаква да се присъединят държави като Русия и Иран, както и много вероятно Турция и Индия. Общата пазарна мощ на тези държави ще затрудни глобалния интернет бизнес, понеже може да се противопостави на сегашния отворен интернет. Вероятният резултат от всичко това е възникването на две паралелни глобални компютърни мрежи, което всъщност предсказа Ерик Шмид.
Преди години политиката на Съединените Щати бе тотално противопоставяне срещу какъвто и да било контрол на интернет на своя територия. ‘Свободния поток на информацията’ бе крайъгълен камък за международната политика на САЩ в продължение на десетилетия. Това бе удобно за американците, понеже почти цялата информация на Глобалната мрежа протичаше от Съединените Щати към другите страни. Но тази, 2020 година, интернет политиката на САЩ рязко се промени, като също толкова внезапно започна да се променя поведението на американските интернет компании.
В рамките на американската инициатива ‘Чиста мрежа’ правителството на САЩ се стреми по никакъв начин да не допускасъхранението, обработката и анализа на личните данни на американските граждани от чужди компании и да не позволява американска интелектуална собственост да се озовава в електронните облаци на други държави. Последваха разпоредби на американската администрация да бъде наложена забрана на TikTok и WeChat ‘да извършват каквито и да било транзакции по отношение на което и да било американско физическо и юридическо лице и което и да било имущество, попадащи под юрисдикцията на САЩ‘.
В тази ситуация за голям брой държави стана трудно да направят разлика между китайската кампания за изчистване на Мрежата през 2014 година и американската инициатива за ‘Чиста мрежа’ от 2020 година, понеже и двата подхода категорично отричат старото понятие за свободен поток на информацията и налагат тотален национален контрол върху интернет съдържанието на своя територия. По-големите държави започнаха да постъпват по същия начин и дане позволяват изтичането на лични данни.
Може да се каже, че отиваме към един нов интернет с контролирани на национално ниво подмрежи, с две глобални уеб пространства. Логично е повечето глобални компании и повечето правителства да се стремят да участват и в двете. Потребителите също ще трябва да се научат да използват две глобални уеб пространства.
Остава да видим какво ще стане със сателитната мрежа Starlink и как тя ще се впише в така създалата се ситуация.
