Тази седмица Земята преминава през ледените и прашни отломки, оставени от кометата Джакобини-Цинер. Част от този материал навлиза в нашата атмосфера и причинява метеорен поток, известен като Драконидите.
Метеорният поток Дракониди достига максимума си в четвъртък през деня и може да се наблюдава веднага след залез или преди изгрев слънце, ако времето е ясно, разбира се. Тази година се очаква да има 10-20 метеора в час.
Драконидите се наблюдават всяка година между 6 и 10 октомври, но интезивността на звездопада е различна.
Кометата Джакобини-Цинер е открита на 20 декември 1900 г. от Мишел Джакобини в обсерваторията в Ница във Франция. По-късно кометата е открита отново от Ернст Цинер през 1913 г. (23 октомври), така че тя е кръстена на двамата си откриватели.
Комета 21P / Джакобини-Цинер е малка комета с диаметър 2 километра. Една нейна обиколка около Слънцето трае около 6,6 години. За последен път кометата е достигнала перихелия си (най-близкото приближаване до Слънцето), през 2018 г.
Всеки път, когато Джакобини-Цинер се върне във вътрешната част на слънчева система, ядрото ѝ пръска лед и скали в космоса. Този поток от отломки води до ежегодния метеорен поток Дракониди. Драконидите визуално идват от северното съзвездие Дракон. Повечето години меторният поток е слаб и много пъти се виждат много малко метеори. Съществуват обаче и метеорни бури от Дракониди. Метеорна буря се наблюдава, когато хиляда или повече метеора се виждат на час в местоположението на наблюдателя. По време на такъв пик през 1933 г. в Европа са наблюдавани 500 метеора на минута. 1946 г. също била добра година за Драконидите, тогава в САЩ са наблюдавани 50-100 падащи звезди на минута.
През 1985 г. мисия на име ICE (International Cometary Explorer, официално International Sun-Earth Explorer-3, ISEE-3) събира на данни за тази комета. Друга японска мисия трябвало да достигне до кометата през 1998 г., но за съжаление горивото на космическия кораб се оказало недостатъчно.
