Може би най-богатата колекция в България от книги, посветени на живота и делото на Мустафа Кемал Ататюрк се намира в една лична библиотека в Ардино. Събрана е от  Селяхидин Карабашев – един от двигателите  на културния живот в Ардино. Жителят на малкия родопски град колекционира изследвания за „Бащата на турците“ още от времето на социализма. В момента той притежава 42 тома в своята библиотека и не престава да издирва още книги за тази забележителна личност.

 Първите издания, които придобива са книгите на Парашкев Парушев. Едната е биографична, а другата - с избрани речи и изказвания на Ататюрк. И една научна: „Идеологията на Мустафа Кемал Ататюрк” от Халил Реджебов, издание на Българската академия на науките от 1983 г.

  Началото на колекцията обаче се поставя през деветдесетте години на миналия  век.

 Един ден той среща в Кърджали почитателя на Ататюрк инж. Петър Атанасов, специалист по топлотехника. Инж. Атанасов работи върху биография на Мустафа Кемал. Предоставя ръкописа си на Селяхидин Карабашев за мнение и консултация като филолог. Ардинецът му предава своите бележки. За благодарност авторът вписва името му в готовото издание като коректор наред с името на Георги Талев.

  Следващата стъпка е гостуване в училището, където работи, на негова бивша ученичка Нериман Юзеир – живееща вече в Истанбул. Той й подарява екземпляр от книгата за Ататюрк на инж. Атанасов. Връщайки се в Истанбул, Нериман се замисля как може да върне жеста на своя учител. Точно тогава /2000 г./ излиза от печат на турски език  биография на Мустафа Кемал, чийто автор е английският изследовател Ендрю Манго. Роденият в Истанбул историк-ориенталист, е посветил 5 години от живота си на това изследване. Истанбулският вестник „Ново Хилядолетие” (YENİ BİNYIL)  предоставя на читателите си екземпляри от книгата  на Ендрю Манго за Ататюрк срещу 49 талона, събрани от закупени броеве на вестника в продължение на 49 дни. Нериман събира необходимите талони и отива в редакцията. Но там талоните, които е събрала, купувайки си вестника всеки ден, излизат с един по-малко, 48 вместо 49. Съжаляваме – казват й служителите. Тогава тя с тъга в очите им споделя, че е искала да подари тази книга на своя учител по литература от България. Този детайл е „смекчил” редакцията и Нериман е получила книгата. С посвещение към своя учител изпратила ценното издание в България.

Този любезен акт на взаимно внимание между учител и ученик навежда Селяхидин Карабашев към идеята за създаване на колекция от книги за Ататюрк, който според него се извисява над много други лидери и държавници през последните сто години. Много от тях са познали не само триумфа, но и падението, а Ататюрк продължава да стои на висотата на своето историческо дело – борбата му за „раждането на нова Турция“ по думите на проф. Ахмед Садулов.

  Много ценен екземпляр в колекцията му е биографията на Ататюрк от друг британец – Патрик Кинрос. Карабашев се сдобива с него през 2001 г., когато посещава Бурса и се среща с бивша съученичка от гимназията в Ардино, вече професор в Медицинския факултет на Университета „Улудаг“. Сафие Мюмюнова е единствената випускничка на ардинската гимназия, завършила средното си образование със златен медал на Министерството на образованието. Познавайки интересите на  Селяхидин, проф. Сафие Хелваджъ на раздяла му връчва значителна сума да си купи книги от Бурсенските и Истанбулски „сахафи” /книжари/. Сред закупените е и биографията на Ататюрк от Патрик Кинрос, виден британски изследовател, специалист по история на Османската империя и на Турция.

  Започват диренията по реални и онлайн антикварни книжарници. Всяка нова книга има своя история на придобиване, някои са с автографи от самите автори /Иван Влайков, проф. Людмил Спасов и др./.

Така под номер 41 в колекцията му попада една от най-старите биографии на Ататюрк, издадени на български език – на английския военен, дипломат и писател Харолд Армстронг. Той е първият чуждестранен биограф още приживе на Ататюрк. На български език книгата му за Ататюрк „МУСТАФА КЕМАЛЪ” е преведена от оригинала от Юлий Геновъ /с правописа преди 1946 г./ и издадена в София през 1943 г. от издателство „М. Г. Смрикаровъ” в поредицата Библиотека „Безсмъртни образи”. Тази библиографска ценност колекционерът открива във Варненска интернет антикварна книжарница.

Любопитен детайл: най-обемистата книга „гигант“ в личната библиотека на Карабашев отново е част от неговата колекция за големия държавник, който през целия си живот е ратувал за братски отношения между Турция и България – „МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК И ТУРСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ДОКУМЕНТИ (1913-1938). Уникалното двуезично издание е подготвено от Държавните архиви на България и Турция и е отпечатано в Анкара през 2002 г. Тежи 4 кг. и е с размери 35/23/8 см. Книгата му е подарена от бившия директор на Държавен архив – Кърджали  Вълчо Златилов.

  Последното издание, което попада не „случайно“ в колекцията на Карабашев и става повод за този текст, е „НАРЪЧНИК ПО АТАТЮРКСКА МИСЪЛ”. Публикувано е през 2001 г. в Анкара, дело на Изследователския център „Ататюрк”. Книгата е  на български език и съдържа статии на видни турски учени, изучаващи живота и делото на Мустафа Кемал. Тази ценна книга е дар от Несрин Сипахи Къратлъ, която издирва изданието повече от 6 месеца. Благодарение на нея в момента в нашата страна има 22 екземпляра от книгата.

В голямата си лична библиотека Карабашев притежава почти цялата поредица „Световна класика” на изд. „Народна Култура”,  богати колекции от книги за и от Назъм Хикмет и родения в Ардино Сабахаттин Али, както и събрани съчинения на български, турски и руски класици в оригинал.

                                                                   Георги КУЛОВ