Неоспорим факт е,че митичния основател на днешния Кърджали е алиански светец, чийто теке е дало името на града.
И днес най-популярна в историческата наука е тезата застъпена в Годишника на Одринския вилает, издаден в 1892/1893 г.,според която името на града се свързва с гроба на светеца(1).Ето какво точно пише на стр.316 в Годишника:”Така както отбелязахме в историческите сведения за град Кърджали,тук е погребан Кърджа Али баба.За неговата биография се знае много малко.Така също са оскъдни сведенията за Салман, религиозно лице, което е погребано в текето в това село. Той може да е бил и държавник и големец…”(2)
Два са фактите в този кратък откъс , които недвусмислено сочат, че в Кърджали са живели алиани. На първо място това е прозвището баба, което носи Кърджа Али и което подчертава, че е принадлижал към някои от алевитските ордени, вероятно Бекташийския. На второ място това е споменаването за наличието на теке, т.е. дервишка обител в Кърджали.Трябва да посочим,че през 1936 г.под надзора на властите в запазеното теке са правени разкопки. Оказва се ,че гробът е символичен т.е. кенотаф. Направен е протокол. Констатираната практика е застъпена и в други алевитски свети места.(3)
Местните алиани имат спомен за Кърджа Али баба. Председателят на сдружение „Джем Южна България” Мустафа Али Мустафа споделя, че в текето е било положено друго лице. Гробът на светеца е тайно почитан,далеч от османските власти и се е намира в днешния Задболничен район над Кърджали. Мара Михайлова изказва предположението, че заради многото войни тлените останки на Кърджа Али баба са преместени на друго място(4),а не са останали в текето.
Михайлова отделя специално място на преданията за Кърджа Али, който тя определя като военачалник и светия. Краеведката сочи, че според Годишника на Одринския вилает родното място на Кърджа Али били Бухара или Алания. Кърджа Али загинал в битка и на негово име било наречено селище. Тезата е спорна, освен ако не се приеме че става дума за алевитски светец. В ортодоксалния ислям-сунизма няма практика селищни места да се наричат с имена на хора, тъй като това е вид обожествяване, а сунизмът е противник на всякакви други култове. В издадения през тридесетте години на миналия век краеведчески труд „Източно-родопската област” се посочва,че Кърджа Али баба е паднал в газавата за Родопите заедно с други алевитски светци, като:Сеид-баба,Енихан-баба,Саръ-баба.
Мара Михайлова привежда различни предания.Включително и това, че истинското име на Карджа Али баба било Караджа войвода.Той бил българин, родом от Давидково,Смолянско и защитавал живеещите в Кърджали сънародници. (5)Ние ще разкажем най-известното,което представя Кърджа Али като вещ във исляма и гази.Това е характерният портрет за повечето алиански светци от началото на утвърждаването на алевизма по нашите земи.Мара Михайлова,така и не конкретизира източника на това предание, което носи белезите на доста късна сунитска интерпретация.
Кърджа Али учил в едно от духовните средища на Средна Азия-Бухара. Отличавал се с бърз ум и познания.Израствайки станал буен младеж. Много често „ходжата” установявал, че той броди из горите, а не се занимава с духовните си обязаности. Духовният наставник на Кърджа Али бил голям факир и решил да му въздейства с чудо.Той проследил Кърджа Али когато тръгнал на лов. Али убил заек, но бил стреснат, когато вместо животното видял трупа на ходжата.Тук убитото животно не е избрано случайно.Заекът е свещено животно за алианите. Свещено е името и Кърджа,което идва от тур.кърджа-сърна,свещено животно за бекташите,тотем на Хаджи Бекташ Вели,основател на тяхното братство.Освен това безпорно алевитски е и сюжета за духовен наставник.
Според преданието Кърджа Али се върнал право в училището.Тук в двора той видял своя учител да се мие на чешмата.Али си отдъхнал и помислил,че е съзрял в гората мираж.На следващия ден обаче духовния наставник, накарал Кърджа Али да разкаже как го е прострелял пред своите съученици.”Този който уби бях аз, но ето ме жив пред теб!”, казал „ходжата”. Той заявил, че Кърджа Али не трябва повече да лъже.”Ти вече не си ученик,ти си кърджи!”.Така завършил словото си духовника. Кърджа Али продължил с лова.Както и повечето алевитски светци и той се отличавал с хубост и сила. Явил се като доброволец в газавата. Насърчил го ходжата. Още в първите дни той привлякъл вниманието със своята сила и безстрашие.Започнали да му възлагат отговорни задачи.Той се прославил и като голям оратор. Всички го наричали Кърджа Али.
Зрелите си години Кърджа Али прекарал в Родопите, покорен от техните гори. Той ходил от село на село и проповядвал сред заселниците, идващи след войската. Този част от разказа недвусмислено сочи, че Кърджа Али баба е бил дервиш воин и проповедник, един от многото прокарващи пътя на исляма в Източните Родопи.
Кърджа Али съвсем остарял и една сутрин го намерили мъртъв. Погребали го на поляната, където го намерили умрял. Негови бивши войници решили да направят около гроба му къщи и така възникнал Кърджали, сочи легендата.Тезата също е спорна. Съжителството на живи и мъртви в ортодоксалния ислям-сунизма е несъвместимо, тъй като те са представители на два различни свята(6).
Съдейки по османските данъчни регистри на мястото на днешния Кърджали през ХVI в.е съществувало християнско селище, носещо името Кърджалу.(7).
При теренни обхождания в началото на деветдесетте години на миналия век регистрирах голямо селище, разположено срещу устието на р.Върбица при вливането и в Арда. Тук е имало брод и селището е било ключово.То е непосредствено под село Седловина. Местните хора наричат мястото Буюк ерджели-Голяма седловина. В противовес на днешното Кърджали, което според тях е кючюк ерджели-Малка седловина. Жителите на Седловина и до днес сливат двете думи и наричат града Кюерджели.(8)
Наблюденията ми като археолог се потвърдиха до голяма степен от запазения пътепис на френския картограф Огюст Викенел, който заедно с друг френски изследовател Ами Буе изследват днешните български земи в периода 1836-1838 г. Той публикува резултатите от своите наблюдения през 1842г.и 1846 г. Много прецизно Викенел описва маршрутите по които преминава. Ето какво пише той за долината на Арда при Кърджали:”От Мастанли/дн.Момчилград б.а./ до Кючюк Ерджели. Изминава се за три часа с товарен и 2 часа и половина с ездитен кон.”(9). Викенел дава още един маршрут, който е коларски и не пресича река Арда.Той е от неустановеното селище Неби кьой до Кърджали:”Кючук Ерджели и след това Буюк Ерджели-2 часа,Кърджали-1 час”. Картографът категорично разграничава разположения в долината Кърджали от другите две населени места в близост до него.(10). Ето какво отбелязва той конкретно за Кърджали:”Малко село с джамия, населено от българи мюсюлмани и християни. Тук се произвеждат грънчарски изделия. Има хан и кафенета. Всяка седмица става пазар”. И още:”Всички села ,които видяхме от Одрин до Кърджали,отглеждат тютюн, пшеница,царевица”(11).
Първите десетилетия на деветнадесети век са трудни за земеделието в планината.
Като причина за разпиляването на местното население Викенел сочи данъчния произвол. Думата на селяните и мюсюлмани и християни срещу откупвачите и събиращите данъци не се приема от високопоставените представители на властта.(12)
Написаното от Викенел недвусмислено илюстрира наличието на българи мюсюлмани в Кърджали. Не е изключено голяма част от тях да са последователи на Кърджа Али баба.
Доц.Катерина Венедикова посочва в свое изследване, посветено на надписи на алианското население в района на гр.Кърджали надпис от XVIII в.от надгробие на Али от града. Надгробие на Али баба има в текето на съседното на Кърджали с.Брош. Надгробието е от 1798/1799 г.Катерина Венедикова привежда преводите на редица надписи на знатни алиани, погребани край текето.(13)
Не бива да се изключва възможността българите алевити в Кърджали да са съжителствали с тюркмени колонисти,изповядващи бекташизма или да са повлияни от заселили се тук еничери-бекташи.
Към такова предположение ни насочва сведението за Кърджали ,което дължим на съратника на Викенел-Ами Буе.По време на експедицията му в днешните български земи маршрутите му се разделят с тези на Огюст Викенел. Той не е успял да посети Кърджали и предава, само дочутото. Той определя Кърджали като градче и го нарежда сред подобни селища, които,”са най-вече седалища на мюселими, аяни или аги или пък висши служители на пашата.”(14) Ами Буе отбелязва още: „От Сюлименлер-Дере се отива през височините,над една планинска река,приток на Арда, и до Кърджали на Арда. В този пункт се слива с нея Сьогютлю-Су, която тече от Мащанли на югозапад-североизток.”. Пътешественикът споменава и за областта Султан Йери. Изказва предположението,че в сърцевината на Източните Родопи „има както казват стари мюсюлмански колонисти”. Под мюсюлмани Буе разбира обикновено адепти на исляма, които обаче не са ортодоксалните турци-сунити.(15)
От направения преглед на наличната фактология е видно, че алевизмът е имал своето място в Кърджали от стари времена. Видно е също, че в града са живели българи мюсюлмани,които вероятно са го изповядвали.
Георги Кулов
Цитирана литература:
1.Годишник на Одринския вилает 1892/1893 г.,Държавен архив-Кърджали,Ч.П.№181,1984 г.
2.Цит.съч.
3.Троева Е.,Функциониране на святото място в етнологична перспектива/по примера на тюрбето на Йенихан баба/.Сб.Свещени места на мюсюлманите в България.,С.,2018,с.,38-57;Кулов Г.,Хора на истината.,Габрово,2016 г.,90-93
4.Михайлова М.,Кърджали.,С.,2000 г.,с.45-52
5.Михайлова М.,цит.съч.,с.,45-52
6.Кулов Г.,Мостът.,Габрово, 2017 г.,133-137
7.Кулов Г.,цит.съч.,с.133-137
8.Пак там.
9.Дерибеев Б.,Огюст Викенел в Родопите.,Родопски сборник,V.,С.,1983 г.,с.245
10.Дерибеев Б.,Цит.съч.,с.256
11.Пак там.,с.246
12.Пк там.,с.231-268
13.Венедикова К.,Надписи на алианското население в района на град Кърджали.,С.,2010 г.,с.,3-44
14.Френски пътеписи за Балканите ХIX в.,С.,1981 г.,с.,253
15.Цит.съч.с.,330