Климатичните промени унищожават годишно по около един процент от изкуствено създадените иглолистни гори, каза за БТА д-р инж. Александър Дунчев - експерт в Югозападното държавно предприятие. Изкуствените иглолистни гори представляват около една четвърт от горите в Югозападна България, което е близо два милиона декара. В последните години се наблюдава загубата им, което е следствие от настъпващите климатични промени, посочи той.
Именно към запазването и трансформирането им ще бъдат насочени усилията на горските стопани в следващите години. Това връща дейността на горските стопанства назад в миналото, когато спасяването на гората е било основен акцент в работата на лесовъдите.
Голяма част от иглолистните гори, включително тези в Благоевградско, са създадени в началото на миналия век в отговор на екологична криза, засягаща цяла България. Първоинициатори на кампанията са български лесовъди, завършили западни университети и почерпили опит от европейските държави. Те се връщат в родината с амбицията да възстановят българската гора. Причина за това са екологичните драми, следствие от вековно изсичане на гори, отбеляза инж. Дунчев. Това са били наводнения, следвани от периоди на суша, ерозия, което е водело до погубване на пасища и земеделски земи, ползвани от хората в онова време.
В началото на миналия век се създават регионални звена за справяне с ерозията, които са бъдещите горски стопанства. Единствената цел на тези бюра е било възстановяването на гората, спиране на ерозията и изграждане на противоерозионни съоръжения. Десетилетия по-късно идва дърводобивната роля на тези гори.
В началото на двадесети век приоритетно е започнало залесяването върху най-ерозиралите територии. Извършвало се е с черен и бял бор, като са използвани и други широколистни видове. Опитът в тези начални периоди обаче е показал, че широколистните видове не са издържали на горещите лета и са изсъхвали, докато боровите фиданки са оцелявали, разказа експерът.
Кампанията по залесяване продължава и през петдесетте и шестдесетте години на миналия век, но вече с по-различен акцент. Тогава приоритет в политиката на държавата е да възстановява гората там, където е имало във вековете назад, особено върху неблагоприятните за земеделие земи. "Тук отново като приоритет при избора на дървесни видове са дошли боровете, не само заради това, че са по-евтини за залесяване и показват по-добро прихващане, а и заради това, че боровата дървесина е много по-ценен строителен материал, особено във времената, когато е трябвало да възстановяваме икономиката на държавата след световните войни.", посочи експертът в ЮЗДП.
Тези изкуствени насаждения обаче се отличават с много по-малка стабилност и в последните години те са първите, които попадат под ударите на климатичните промени. Наблюдават се болести, които по принцип са характерни за тях, но поройните дъждове, последвани от дълги периоди на засушаване, предразполагат развитието на патогени и по-интензивни нападения на вредители, което води до загубата им в последните години.
За запазване и възстановяване на гората през последните пет години Югозападното държавно предприятие е спечелило три проекта. Със средствата по тях се работи и ще се работи за трансформиране на иглолистните гори в широколистни, закупуване на техника, създаване на залесителен материал и събиране на данни за състоянието на горите. Те ще са насочени към най-засегнатите горски територии, отбеляза инж. Александър Дунчев.
В районите, където насекомите и гъбите успеят да унищожат гората, ще се преминава към изкуствено залесяване. С европейските средства предприятието предвижда да започне тестването на широколистни и иглолистни видове, които са по-сухоустойчиви, включително и видове, които се срещат на границата с Гърция и в гръцка територия. Това решение е на база последни проучвания на български учени, които водят до извода, че растителността в Югозападна България и като цяло в страната ще се изменя към по-сухолюбиви видове, каза още инж. Дунчев.
Предстои да бъдат доразвити и системите за мониторинг на горите чрез сателитни данни, с които разполага предприятието. "Сателитните данни ни позволяват ежедневно да следим как се развиват паталогичните процеси в горите и да следим, в случай че са много интензивни, да ги изпреварим с лесозащитни мерки", посочи експертът. С тези усилия лесовъдите ще се опитат да изпреварят последствията от климатичните промени и да спасят, а където е необходимо, да възстановят гората, допълни той.
