"Господин министре, с душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена испъдица на самоличността ми от вашето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтиква към устопсувни и матерни мръстнословия. Защото ако ме олицосъзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелие. Никакви коленослабие и кръстонемощие не са ме споходили. Храноглътните ми желания са като у новобрачни, гълталището ми, коремието ми и продължаващите ми телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни. При това владосърдие и якотелие бива ли да ме подвеждате на испъдица?С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а в бъдневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка: Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, попада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата испъдица е по-належаща.

10.03.1916 г. С почит: проф. Балан, роден 1851 г.“

Мнозина приписват това писмо на известния ни библиограф, пурист и учен акад. Александър Теодоров Балан, а поводът да пише на министъра на просветата е уволнението му като ректор на Софийския университет.

Авторът на писмото, както и на думи като драсни-пални клечица, писможалба, душесмут, приписвани на акад. Балан, всъщност е поетът Кирил Христов. В спомените си той иронизира и пародира Балан и го нарича „Чистачът”.

Спорът за чуждиците и чистотата на българския език бил разгорещен и преди повече от 100 години, а днес можем да си спомним Балан, защото 27 октомври е неговият рожден ден.

Благодарение на Балан в българския език навлизат и до ден-днешен се използват думи като влак, вместо френската трен, дейност, творба, усет, украса, възглед, заплаха, излет, поява, летовище, общувам, становище, предимство и много други.

Във времена на изкуствен интелект и онлайн преводачи повече от здравословно е да хвърлим кратък поглед към съдбата и делото на този горд българин, учен, масон, умерен във всичко, освен в родолюбието си.

Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров и на софийския кмет Мартин Тодоров. Завършва Болградската гимназия.

Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище - днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905).

В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество - днес Българска академия на науките. От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща заеми към банките, за да си построи малък дом на днешната улица „Христо Георгиев“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите му, сред които е Елин Пелин, го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е „доживотен строг тъмничен затвор“. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.

Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.