Най-тежката артилерия тръгва на проверки в болниците през есента, обявиха от здравната каса. Идеята е в клиниките да се вкарат националните ни консултанти по медицина, за да видят какво е качеството на лечение, съобщава Стандарт.
Стартът на подобен тип проверки у нас ще е равносилно на малка революция. По този начин за първи път ще се получи ясна картина на това какво се случва с пациентите в болниците.
Само проверките обаче няма да са достатъчни, за да се подобри лечението. За тази цел трябва да се реформира цялата система, категорични са самите медици.
Сред бъдещите спецагенти, които здравната каса ще се опита да вербува, за да проверяват болниците, са имената на известни специалисти като проф. Генчо Начев, доц. Владимир Пилософ или проф.Сабина Захариева.
Ако те се съгласят, за първи път реално ще се види дали е имало нужда да се сложи стент на един пациент, или да му се направи друга операция или интервенция.
Досега при проверките се гледаше дали лекарите са спазили правилата на лечение, които са записани в клиничните пътеки. Ако нямаше грешка и в отразяването им на хартия, всичко беше наред. Никой обаче не можеше да каже дали медикът е направил наистина най-доброто за пациента.
Защото инспекторите нямат толкова големи познания в различните специалности, колкото самите медици. Ако националните консултанти се съгласят да влязат в болниците, качеството на проверките силно ще се промени. Мнението на бъдещите "специнспектори" засега е доста различно.
Идеята на здравната каса е много добра, каза проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия. Според него за качеството на лечение у нас трябва да следи гилдията, но тя не го прави.
Затова е добре, че поне касата се наема с подобна задача. На противоположното мнение обаче е проф. Константин Чернев, национален консултант по вътрешни болести.
Според него тази идея не е удачна, защото всички консултанти са много заети и няма да имат време за проверки. Решението на този проблем обаче може да се намери лесно, според доц. Владимир Пилософ, национален консултант по детска кардиология. Проверките могат да не се правят точно от нас, а от експерти, които ще посочат съответните медицински дружества, предлага той. Въпросът е в тях наистина да участва лекарската гилдия, защото иначе няма кой да прецени какво е качеството на лечение.
Зад проверките застана и проф. Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология. Точно в тази област са и едни от най-големите проблеми в лечението на пациентите у нас.
Въпреки че българските диабетици имат безплатен избор за едни от най-добрите инсулини в света, хората с усложнения пълнят болниците. За да се избегне това, трябва да се приеме национална програма по диабет, каза проф. Захариева. Тоест да се осигури скрийнинг и обучение на диабетиците. Неща, които сега липсват.
Проверките в клиниките определено не са панацея и според останалите специалисти. За да се подобри качеството на лечение, трябва да се реформира цялата система, категорични са медиците.
Това означава да се определи кои ще бъдат болниците за активно лечение, които ще се развиват. Останалите пък да се трансформират в клиники за долекуване. Те ще поемат голяма част от пациентите.
Сега 78% от хората, които минават през болниците, са хроници. Друг проблем, който трябва да се реши, е акредитацията, или механизмът за оценка на болниците.
Сегашната система не работи, единодушни са лекарите. Затова клиники, в които пада мазилката и има рентген четвърта употреба, имат право на съществуване и на договор с касата. Връзката между болничната и извънболничната помощ също е сред другите нерешени проблеми.
Почти в цялата страна са разбити старите механизми за следене на пациентите, а нови няма изградени. Така никой не хваща рано тежки заболявания на сърцето или бъбреците, случаи на рак или диабет.
Финансирането също е прът в колелата на качеството. Докато клиничните пътеки не са напълно остойностени, лекарите ще се чудят как да прецакат болните, за да спестят пари. Решението на повечето от тези проблеми е в ръцете на новата власт.
