Когато медиите влязат във фокуса на сериалите, почти винаги ъгълът е циничен. Изглежда трудно да се откажеш от примамливата идея да обвържеш медийната среда с корупция и политически натиск и да предложиш на зрителите версията за четвърта власт, обвързана мръсно с всички останали. Има едно-единствено изключение, в което журналистите не са гадни копеленца, които гълтат и възпроизвеждат отровата на деня, докато не се превърнат в обръгнали циници. Това изключение е сериалът "Нюзрум" (HBO), който бе на върха на най-гледаните предавания в Щатите.

Диалозите са всичко

Мозъкът на "Нюзрум" е Арън Соркин, който е абсолютно изключение от добре приетите правила за писане на текст за телевизия или театър. Обикновено сценаристите упорито работят по схема, която включва малко думи, много действие, обрати кукички в края на епизода, за да те накарат да гледаш следващия. Подходът е следният: сценаристите написват цялата рамка на сериала, наричана "библия", в която са разписани арките на героите и сюжетните ходове, преди да преминат към разбиването на епизодите в диалози, с които специално се занимават т. нар. диалогисти. Соркин обаче навярно е единственият сценарист със световна слава (носител на "Оскар" за "Социалната мрежа", автор и на фамозния "Няколко добри момчета" с Джак Никълсън и Том Круз), който пише текстовете си именно откъм диалозите. Репликата е онова, което движи сюжета, готиният, остър, игрив диалог е нещото, което е от първо значение. Вероятно ще се досетите за монолога на Джак Никълсън и прословутото You can't handle the truth!, а гледалите "Социалната мрежа" няма как да не са обърнали внимание на светлинната скорост, с която Марк Зукърбърг изстрелва реплика след реплика, които замайват и най-концентрирани зрители.

"Нюзрум" реабилитира журналистиката

Епизодите на настоящия труд на Соркин - "Нюзрум", проследяват работата в кабелна телевизия и по-специално вечерната емисия новини с говорител Уил Макавой. Авангарден водещ, той често попада в светлините на прожекторите с неласкавото си отношение към американската политика - твърде непредпазлив е към либералния тон, който трябва да спазва. Още в първия епизод се връща от отпуска, за да разбере, че ководещият му напуска и взима почти целия предишен екип със себе си. За изпълнителен продуцент на новинарското шоу е назначена Макензи Макхейл, която е негово бивше гадже. Макензи обаче е рядко съчетание между страхотен професионалист и милостива душа - тя е готова на всичко, за да позволи на Макавой да изкаже мнението си, но в същото време е желязна и дисциплинирана, истински медиен войник.

Целият екип в "Нюзрум" има амбицията да създава обективни новини, напук на политическия и корпоративен натиск. Журналистите в новинарското студио са обратното на това, което виждаме в "Четвърта власт" - заредени са с идеализъм, който постоянно опъват на корпоративен и политически натиск, намират вратички да прокарат мнението си, въпреки че знаят, че ще влязат в конфликт с борда на директорите. На всичкото отгоре са зависими от негово величество рейтинга. Готиното е, че епизодите на "Нюзрум" са свързани с реални събития - отразяването на движението "Окупирай Уолстрийт", съревнованието между Обама и Ромни, финансовата криза и изобщо всичко важно в Щатите в последните 4-5 години. Самият Соркин първоначално решава да прави сериала с измислени събития, но после се спира на идеята за истински случки, за да придаде по-голяма достоверност на ставащото. "Искам "Нюзрум" да е идеалистичен и романтичен, с оптимизъм и хумор - всичко това спрямо хора, на които често се гледа с цинизъм", обяснява концепцията си Соркин. Едно от най-големите му достойнства като автор е, че винаги успява да създаде напълно реални характери, никога черно-бели, никога добри или лоши, с неподозирани тъмни и светли страни. А през цялото време съвсем финяшки успява да изкоментира най-наболелите проблеми на Щатите, стигайки усърдно до дълбочината на всяка криза.