Не, аз не съм Господ, аз съм просто Вашият Системен администратор...

Снимка: http://www.sysadminday.com

Празникът на сисадмина по традиция се чества в последния петък на месец юли.

Тези хора никой не ги е виждал, но всеки в мрежата е усетил колко много зависи всичко от тях. За техните комуникационни умения може да се каже, че са по-близо до булевата алгебра, отколкото до човешките. Представата ни за тях и тяхната роля в живота ни е базирана по-скоро на мъгляви предположения, отколкото на реален контакт или наблюдение. Защото те всичките говорят един език със сървърите и браузърите (и помежду си), без разлика какъв е майчиният им. 

Поздравете ги днес. Заслужават го, а и от тях зависи общото ни щастие в мрежата. Поздравът е добре да звучи така: „О, господарю сисадмин, робите от мрежата те поздравяват!”

Все пак има конпетентни хора по въпроса със сисадмините, техният опит е изкристализирал в следващите  няколко съвета. Вероятно биха помогнали да оцените правилно ситуацията, когато живота ви сблъска със сисадмин. 

Малки препоръки за употреба на системни администратори:

Ако имате възможност, отделете за системния администратор просторна стая и му дайте известна свобода на действие. Добрият сисадмин след време ще натрупа в тази стая цялото важно за работата на компанията оборудвание. Осигурете тази стая с желязна врата (а още по-добре наблизо да има охранител, но все пак зависи от охранителя) и нормална вентилация (сървърите имат свойството МНОГО бързо да затоплят въздуха, но сами те не обичат да работят на жега). Та името на тази стая е "сървърно помещение". В нея ще бие електронното сърце на вашата компания.

Ако има вече сървърно помещение, нека сисадминът да е някъде наблизо. Вие не молите счетоводителя си да направи баланс, когато се намира вкъщи.
Махнете по-надалеч служителите с купищата телефони до тях. Или обратно, махнете сисадмина от тях. Постоянните позвънявания за глупости при работа със системното оборудване дразнят много по-силно, отколкото лошата секретарка.

Заслушвайте се, пък дори и рядко в това, което Ви говори сиадминът. Да, понякога той говори на друг език, но е възможно да бъде разбран, особено ако му се отдели дори 1/2 час и да го уведомите за това не едва 5 мин. до среащата.

 
Признаци на добрия системен администратор:

- Здравословен мързел с мярка. Добрият сисадмин никога няма да отговори на въпроса "Какво правиш?": "Абе, излезе нов ъпдейт и го качвам на сървъра...". Ако примерно в 50% от времето си сисадминът пие кафе и всичко в системата Ви работи - радвайте се силно, ама много силно.
Никога не питайте системния администратор "Какво правиш?". Питайте го "Какво си свършил?" или "Какво ще направиш?". Много сисадмини работят в прекъсваем режим - поговорят с приятели, мислят, поправят нещо, почетат документация и т.н. по ред. Това е абсолютно нормален ритъм на работа.

Добрият системен администратор винаги е готов да предостави пълна информация за системата, започвайки с това колко е работил сървъра и завършвайки с почасова разбивка за обема на качената информация на компютъра на сътрудника Н. Не изпадайте в параноя - той не чете вашата поща. Но е готов да Ви даде информация колко писма сте изпратили и колко големи са били те.
Добрият системен администратор винаги има резевни копия (backup). И молбата "Дай ми базата отпреди 4 месеца" не трябва да го учудва.
Свикнете с това, че системните администратори са вечерно-нощни същества. Работата е там, че сериозна работа най-добре се върши тогава, когато сървърите са най-малко натоварени.
Добрият системен администратор обикновено умее много добре да говори. Това е лесно да се заключи от предните точки. Има малко свободно време - защо да не прочете нещо от художествената литература почивайки. Това започва обикновено с фантастика и завършва с класика.

Той никога не оставя работата завършена наполовина. Ако нещо се е счупило, той влиза в денонощен режим до отстраняване на проблема. Ако се загрижите и поръчате да му доставят в 2 ч. през нощта пица в сървърното в такъв момент, то сисадминът ще Ви бъде благодарен и в бъдеще планини ще премести за Вас.

При добрите системни администратори нещата не се развалят често. Това не е в техния стил на работа.

Той не пие бира, вино, водка и друг алкохол на работното си място. Кафе или чай - да. С алкохол той се натоварва в специално предназначените за това места. И колкото е по-високо качеството (не количеството!) на алкохола - толкова по-добре.
И накрая: той не е болен от мания за величие. Потребителите никога няма да чуят от него обвинения в глупост и това, че на него, на този сияен връх на мирозданието, са му докарали колики в корема.

А сега да разгледаме и основните грешки на системните администратори:

"Шефът не разбира, че на мен ми трябва ето ТОВА". Вие говорите с него на различни езици. На шефа му е абсолютно все тая какво точно Ви трябва и колко е голяма нуждата Ви от това. Но на него абсолютно не не му е все тая за работата на компанията и нейния доход. Седнете, помислете 5 минути и намерете смислена и разумна обосновка за това, за което молите. Ако не можете да намерите такава обосновка, то не се обиждайте на това, че шефът ще Ви изслуша и ласкаво и с вежливи думи ще Ви прати на еротично пътешествие. Научете се да изразявате мислите си не само с думите "върха", "супер" и "яко"... Например: Вашият workgroup сървър е започнал да "се задъхва". Да, да - компанията расте, а сървъра - не. Нека сървърът е бил PIII-500/256/20+20 stripe. Вие сте седнали, помислили сте, поогледали сте нещата, видели сте статистиката (вж. по-долу) и сте решили, че за следващата година на компанията е нужен 2xPIII-1000/1024/80 raid5. Погледнали сте pricelists и сте изяснили, че ще са небходими $5000 (примерно). Отивате при шефа. Подавате глава през отворената врата: "Ами... такова, г-н директор, нужен ми е, такова... нов сървър. Ще струва $5000. Та значи... такова... сегашният е стар вече и нещо не работи така както трябва и не се справя вече". Мислите, че се бъзикам? Не-е-е-е, това съм го виждал с очите си няколко пъти. Съвсем ясно е защо след това се говори за скъперничеството на шефа и въобще за лошия живот на системните администратори. Но ако подготвите графики за натовареността на сървъра, пък дори и по памет, на процесора, мрежата и дисковете. Покажете на тях ясно момента, когато възможностите на сървъра вече няма да достигат. Опишете накратко какво заплашва компанията през следващите 2-3 месеца и полугодие. Добавете желателната конфигурация и марка на сървъра и точно по същия начин опишете какво ще се промени след влизането му в експлоатация. След това отидете при при секретарката ;) и ЛАСКАВО се разберете тя да направи така, че шефът да Ви отдели половин час и през това време никой да не отвлича вниманието му с телефонни позвънявания. Това е всичко. 95% гаранция, че ще купят сървъра или ще го включат в бюджета за следващото тримесечие.

Не се стремете към евтиното. Да, 24х портов хъб за $100 струва 10 пъти по-евтино от Cisco2940. Но ако купите и поставите този хъб в ядрото на мрежа от 100 компютъра, а за останалите пари увеличите производителността на собствената си машина, то не разчитайте да се оправдавате с думите: "Ама г-н Петров, какво мога да направя аз..." Да, асемблираният на място сървър е по-евтин от сървърите на HP или IBM. Но и ще работи със същата натовареност с толкова пъти по-лошо. Повярвайте на опита. Общо взето, вижте предната точка.

Обръщайте внимание на статистиката. Тя е не само повод да се правят красиви графики, но и мощен инструмент за прогнозиране на проблеми и неприятности. Вие самите по-добре ще разберете защо е-е-й тоя хъб не престава да мига с лампичките си
;-)

И НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНАТА ГРЕШКА


Разберете най-накрая, че не компанията работи за вас и потребителите не са досадни и тъпи човечета, които ви разсейват постоянно. Вие работите за компанията и за това тези тъпи човечета да работят колкото се може по-продуктивно. Ако те не разбират от компютри толкова, колкото и Вие, то това не означава, че вие разбирате от тяхната област толкова, колкото те.

Не се увличайте в другата крайност - не стойте непрекъснато до потребителите. Потребителят трябва да е като пиле под кокошката. Да му е добре, топло, сухо, с достаъчно храна (с други думи: всичко работи в удобен за него режим и не му се налага да си спомня вашия телефон за изясняване на въпроса за разпечатвае на цветна графика на струйния принтер). Но пилето същевременно трябва да знае, че ако напусне гнездото, ще получи клюн по челото. Тоест сина на секретарката не трябва след края на работния ден да инсталира нови игри незнайно откъде и ръководителят не трябва да има възможност да смени Win2000 с WinXP само заради това, че е по-красив и въобще е по-нов и вкъщи си има същия. Потребителите трябва да знаят какво им е позволено и какво - не. За това са измислили такова нещо като корпоративния кодекс, дори и компанията да е от 10 души. В общия случай, бъдете строго добри към потребителите и те ще Ви отвърнат със същото. (с) В.Калошин.

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини