В битката срещу коронавируса Германия залага най-вече на локдауна. Някои учени обаче смятат, че това е грешният път. "Да затвориш всичко и всички - това е Средновековие", казва германският вирусолог Йонас Шмит-Ханазит.
Не е правилно националните и местните власти да създават впечатлението, че пълният локдаун е безалтернативен, смятат трима германски учени. Според тях, Германия не е избрала най-добрия път за борба срещу коронавируса. И затова настояват за промяна в курса и най-вече за обществен дебат накъде да се върви по-нататък. Един от тези учени е вирусологът Йонас Шмит-Ханазит от университета в Хамбург. „Най-важно е преди всичко да имаме устойчива стратегия. Серия от последователни локдауни не може да бъде дългосрочна стратегия за овладяване на пандемията“, казва вирусологът, но все пак признава, че новият пълен локдаун в Германия, който влезе в сила в сряда, е бил неизбежен - заради високия брой нови инфекции и заради критичната ситуация в редица болници.
Няма смисъл от нов локдаун?
Шмит-Ханазит припомня, че на много места опитите на здравните служби да проследят контактите на заразените са се провалили. И то не само защото персоналът не достига, но и защото междувременно службите няма как да установят къде точно се е заразил даден човек - възможностите са просто твърде много.
Мнението на Шмит-Ханазит е, че засега това не е фатално, тъй като здравната система все още е в състояние да се справи с болните. Затова, според него, решението не е в постоянното налагане на строги ограничения. Много по-важно е например да се осигури защита на възрастните хора, при които заболяването протича най-тежко - усилията трябва да са именно в тази посока, както сочи примерът от германския град Тюбинген, казва Шмит-Ханазит. Ако престанат да се занимават с проследяването на веригите на зараза, здравните служби ще имат капацитет да се концентрират върху защитата на най-уязвимите, смята вирусологът.
Идеята за промяна в стратегията всъщност не е на Шмит-Ханазит, а на федералното правителство - в неговите планове за борба срещу коронавируса неведнъж е ставало дума за няколко фази. Първо властите трябва да се опитат да ограничат пандемията, проследявайки веригите на зараза. Ако това не се окаже достатъчно, мерките трябва да се концентрират върху най-уязвимите. А ако и това не помогне за ограничаване на заразата - да се предприемат стъпки, целящи предпазване на здравната система от претоварване.
Медицинският статистик Герд Антес поддържа именно тази промяна в стратегията - здравните служби да съсредоточат усилията си върху защитата на рисковите групи. Антес обаче предполага, че ако престанат да се занимават с проследяването на веригите на зараза, здравните служби ще бъдат заподозрени, че следват някакъв таен план за постигането на т.нар. стаден имунитет.
Сходно мнение застъпва и вирусологът Шмит-Ханазит. "Не ме разбирайте погрешно - не твърдя, че животът трябва да продължи така, сякаш нищо не се е случило. Казвам просто, че най-важното е защитата на рисковите групи", казва Шмит-Ханазит и обръща внимание на начина, по който се говори в Германия за коронавируса. Така, според него, се е стигнало дотам, че хората се боят да не се заразят от някой минувач, докато разхождат кучето си в парка. А и какъв е смисълът от задължителното носене на маски на открито, ако по улиците няма никой? - пита още вирусологът, който принципно се застъпва за носенето на маски, но само където и когато това е наистина необходимо.
Повече от постигнатото досега не можем да очакваме?
Позицията на германската академия на науките „Леополдина“ гласи, че Германия може да овладее пандемията само чрез налагането на локдаун. Вирусологът Клаус Щьор обаче се съмнява в това. Щьор, който дълги години е ръководил Програмата за борба срещу инфлуенцата към Световната здравна организация, не вярва, че новият локдаун ще намали осезаемо броя на заразените, тъй като, според него, повече от постигнатото досега не можем да очакваме.
Никой не знае как щеше да се разпространи коронавирусът, ако не бяха наложените ограничителни мерки. Следователно и никой не знае какъв е ефектът от тези мерки. Другояче стоят нещата с инфлуенцата - за нея вече се знае, че именно благодарение на мерките - маски, дистанция, хоумофис - разпространението ѝ в редица европейски държави е било намалено с цели 90%. „Това би трябвало да означава, че и разпространението на коронавируса навярно е било намалено със същия процент“, предполага Щьор. И затова пита: "Възможно ли е изобщо числата да спаднат още повече?". Особено при положение, че зимата е сезон, през който вирусът няма как да бъде ликвидиран.
Казано накратко: цитираните учени не са принципно против строгите ограничения - те просто твърдят, че това трябва да е последното средство. Или както казва Шмит-Ханазит: "Да затвориш всичко и всички - това е Средновековие".
