Хасковските герои: Мая Иванова с треньора си Живко Архондев

 Хасковската състезателка Мая Иванова стана европейска вицешампионка по вдигане на тежести за девойки в шведския град Ландскрона. Това се оказа и единствения медал за България при нежния пол, след като останалите три отличия за нашия отбор взеха юношите. Миньончето от местния клуб "Бяла Мечка" записа успех в категория до 53 кг с впечатляващи резултати 69 кг в изхвърлянето и 89 в изтласкването. Със 158 кг двубой тя отстъпи само на яко напомпана туркиня която вдигна с 15 кила повече. Успехът на нашето момиче е впечатляващ и защото никой не го очакваше. Хасковския клуб по вдигане на тежести бе буквално разбит, след като по вина на федерацията наша щангистка бе хваната с допинг, а впоследствие абсолютно неправомерно треньорът Живко Архондев бе лишен от състезателни права. След съд той си ги възстанови, а медалът на Мая възстанови репутацията на местната школа във вдигането на тежести. И за двамата успехът в Швеция е личен реванш.

Интервю на Георги Христов

-Честито Мая! Очакваше ли че ще стигнеш до сребърните медали при тая убийствена конкуренция?

Мая Христова: В никакъв случай. Не бях в най оптималната си форма и тръгнах за 6-то място. Абе и за него не бях съвсем сигурна, но знаех че ми е във възможностите. Полека лека в състезанието виждах че се получава. След първото движение изхвърляне, не бях много далече от челниците и реших да се преборя за 4-то място. То взе че се получи второ.

Живко Архондев, треньор: Има бронзов медал в изтласкването и сребро в двубоя. Направи 5 успешни опита. Треньорите я спряха от последния 6-ти щото не можеше да се пребори за златото, пък нямаше смисъл да се рискува контузия.

-В какъв смисъл не бе в добра форма? Резултатите ли бяха слаби или физическата форма бе незадоволителна.

М.Хр. :Бях контузена. Кръста ме болеше. Особено на изхвърлянето където напрежението върху кръста е по-голямо. Можех да вдигам но не знаех дали няма да се случи нещо. Малко или много, това те притеснява.

-Затова ли резултата в изхвърлянето ти е с 20 кг по-слаб от второто движение изтласкване?

М. Хр. :То изтласкването винаги е на повече килограми. Това си ми е и по-силното движение. Иначе аз от резултата в изхвърлянето съм доволна. Стигнах максимума си. Стигнах максимума и на изтласкване. Въобще винаги гледам да достигна максималните килокрами, които мога да вдигам. Тогава съм доволна, а ако те докарат по високо класиране, задоволството е по-пълно.

Ж. Арх.: Мая бе контузена. И то къде мислите се контузи? На лагер с националите. Лично ги бях инструктирал да внимават, да не я форсират. Отношението към всеки един състезател да е индивидуално, не може с един аршин да мериш всички. И пак я контузиха. Отидох и си я прибрах в Хасково. Готвехме се месец-два и я пуснах на Европейското.

-Това ли е целта? Да се вдига винаги на макс, пък каквото стане.

Ж. Арх. Айде сега! Медалът е целта! Ако не си се върнал с медал, какво правим? Имитираме дейност. Мая има перфектна техника. Тя има и сърце на боец! Затова и на състезания вдига винаги максимума. Има някои дето са велики на тренировките, На състезание се гипсират и не могат да си вдигнат килограмите. Майчето изобщо не е такава, като куршум е-право напред.

-Сърце на боец? А, Мая? Не те ли дострашава поне малко?

М. Хр. От какво да ме е страх? От съперничките? С тях си бъбрим преди състезанието. За щанги, за покупки, за мъже/с усмивка/. И те са хора. А от щангите никога не ме е било страх. Никога не съм искала да се занимавам с друг спорт. Аз и с този не исках ама идвах тук покрай комшийката Галя и от нея се запалих./ Галина Янева, многократна шампионка на България и национална рекордьорка. Непобедима дълго време в кат. до 48 кг. В момента е женена и е извън спорта. Б. А./ Отдаваше ми се и започнах. Ей така на майтап.

Ж.Арх. Много бързо влезе в ритъм. Има някои които ги мъча дълго време на сухо, после на метална тръбичка и чак тогава ги пускам на лоста. Само на лоста без щанги. Мая влезе много бързо в ритъм и без страх атакува лоста. Беше на 12. Веднага я взех при мене и я насочих към Спортното.

-Как е да си щангистка в махалата? В смисъл за едно момче е гордост-аз съм каратист, борец, щангист и т.н. Ами ти, как звучи-аз съм щангистка?

М.Хр. Ами нормално. Не знам. Това което знам е че съм най-малката в семейството. Имам батко и кака. Пред тях такива "аз съм щангистка" не вървят. Пред приятеля ми също.

-Остава ли ти време за личен живот покрай тренировките? Или с приятеля си само се съревновавате на канадска борба? Между другото, кой ще победи?

М.Хр. Е, той си ми е гадже като гадже. /Замисля се/ Мога и да го бия на канадска. /Пак мисли/ Всъщност май по добре да не опитвам.

-Дискотеки, алкохол, цигари? Свободно време?

М.Хр. Ходя само по морето на дискотеки. В Хасково не. Прекалено много глупаци се намират там. Отказах цигарите. Не пия. Не съм запалена по интернет и предпочитам да се разхождам навън като имам свободно време.

-След година завършваш. Спорта/ в НСА/ или другия живот, с по традиционните цели?

М.Хр. Още не съм мислила. Ще бъде тежка дилема. Не съм сигурна че ще избера спорта. Искам да следвам туризъм. Ще кандидатствам във ВУЗ. Поне още една година обаче няма да съм пред този избор. Сега се наслаждавам на момента и тепърва осъзнавам триумфа си. После ще му мисля.

Ж. Арх. Мая Иванова има страхотен потенциал. Тя е шампионка на България. Тя е бронзова медалистка на европейско в младшата възраст/ Пак в Швеция през 2006-та година/. Сега стана сребърна в старшата възраст. Името и тепърва ще се чува. Ако продължи разбира се. Тук не можем да я задържим, нямаме пари за заплати на мъже и жени. В НСА могат. Мая решава, тя се ползва с пълна свобода от семейството си. Талант има в изобилие.