Световните океани достигнаха най-горещото си ниво в историята на измерванията през 2020 г., съобщиха учени.

Повече от 90% от уловената от въглеродните емисии топлина се поглъща от океаните, което прави тяхната топлина неоспорим сигнал за ускоряващата се криза. Изследователите установиха, че петте най-горещи години в океаните са настъпили от 2015 г. насам и че скоростта на затопляне от 1986 г. е осем пъти по-висока от тази от 1960-85 г.

Надеждните инструментални измервания датират от 1940 г., но вероятно океаните сега са най-горещи за последните 1000 години и се нагряват по-бързо от всяко време през последните 2000 години. По-топлите морета осигуряват повече енергия за бурите, което ги прави по-тежки и през 2020 г. в Атлантическия океан имаше рекордни 29 тропически бури.

По-горещите океани също нарушават моделите на валежите, което води до наводнения, суши и горски пожари. Топлината също води до разширяване на морската вода и повишаване на морското равнище. Учените очакват около 1 метър повишаване на морското равнище до края на века, застрашаващо 150 милиона души по целия свят.

Освен това по-топлата вода е по-малко способна да разтваря въглеродния диоксид. Понастоящем 30% от въглеродните емисии се абсорбират от океаните, ограничавайки топлинния ефект от изгарянето на изкопаеми горива от човечеството.

"Затоплянето на океана е ключов показател и 2020 г. продължи дългата поредица от рекордни години, показващи непрекъснато глобално затопляне", каза проф. Джон Ейбрахам от Университета Сейнт Томас в Минесота, САЩ и един от екипа зад новият анализ.

"По-топлите океани променят времето, оказвайки влияние върху биологичните системи на планетата, както и върху човешкото общество. Изменението на климата буквално убива хората и ние не правим достатъчно, за да го спрем."

Последните изследвания показват, че по-високите температури в моретата също вредят на морския живот, като броят на океанските топлинни вълни се увеличава рязко.

Океаните покриват 71% от планетата и водата може да абсорбира хиляди пъти повече топлина от въздуха, поради което 93% от глобалното затопляне се поема от моретата. Но повърхностните температури на въздуха, които засягат хората най-пряко, също се повишиха през 2020 г. до най-високите регистрирани.

Средната глобална температура на въздуха през 2020 г. е била с 1,25 градуса по-висока от прединдустриалния период, опасно близо до границата от 1,5 градуса, определена от страните в света, за да се избегнат най-лошите въздействия.

Последното изследване, публикувано в списанието Advances in Atmospheric Sciences, показва, че океаните абсорбират с 20 зетаджаула повече топлина, отколкото през 2019 г. Това е еквивалентно на всеки човек на Земята да е пуснал 80 сешоара денонощно, всеки ден; или на детонацията на около четири атомни бомби в секунда.

Анализът прави оценка на топлината, погълната в горните 2000 метра океан, за които се събират по-голямата част от данните и където се натрупва по-голямата част от топлината. Повечето данни са от 3800 свободно плаващи поплавъци Argo, разпръснати през океаните, но някои идват от торпедоподобни батитермографи, пуснати от кораби.

Изследването също така съобщава, че потъването на повърхностните океански води и издигането на по-дълбоки води намалява, тъй като океаните се затоплят. Това означава, че повърхностните слоеве се затоплят още повече и по-малко хранителни вещества за морския живот се издигат от дълбините.

Локдауните в световен мащаб заради пандемията през 2020 г. намаляват въглеродните емисии с около 7%. Макар че това е рекорден спад, той не повлиява на общия CO2 в атмосферата и няма измерим ефект върху затоплянието на океана.

"Фактът, че океаните достигнаха още едно ново рекордно ниво на топлина през 2020 г., въпреки рекордния спад на глобалните въглеродни емисии, води до факта, че планетата ще продължи да се затопля, докато излъчваме въглерод в атмосферата", казва проф. Майкъл Ман от държавния университет в Пен в САЩ, част от екипа на изследването. "Това напомня за спешността на бързото намаляване на въглеродните емисии през следващите няколко години."

Проф. Лоре Зана от Нюйоркския университет каза: "Непрекъснатите измервания на температурата на океана, както са представени в това проучване, са от решаващо значение за количественото определяне на затоплянето на планетата."

Повишаването на морското равнище, предизвикано от заплянието, както и топенето на ледниците и ледените шапки е важно, каза тя. "То пряко засяга значителна част от населението на света".