В понеделник съдийка от московския район "Химки" изненадващо проведе заседание по искане за арестуване на Алексей Навални директно в полицейския участък, където той бе отведен след задържането му в неделя на летще "Шереметиево". На адвокатката му бе съобщено броени минути преди началото на заседанието, а Навални каза при появата си, че е бил извикан за среща със своя защитник, а не за дело. Според двамата случилото се е пълна подигравка с Наказателно-процесуалния кодекс на Русия.

А така ли е?

В районния съд в "Химки" обясняват преместването с интереса на медиите (всъщност бяха допуснати само проправителствени телевизии, уведомени преди самия Навални), тъй като нямало да ги допуснат в съдебната палата заради пандемичните ограничения. (Това не е вярно - в други съдилища и в момента се допускат журналисти.)

Отговорът на полицията е друг - съдебното заседание било изнесено, защото Навални нямал нов тест за наличие или отсъствие на коронавирус.

Дали е законно съд да заседава в полицейски участък се оказа сложен въпрос. От една страна в руския НПК изобщо не се споменават изнесени заседания на съда. От друга, там няма и забрана за подобна практика. Съдът е обвързан не с конкретна сграда, а с т.нар. териториална подсъдност, т.е. че делото трябва да се гледа от съдия, на чиято територия е задържан някой.

Друг руски закон "За съдилищата от общата юрисдикция на Руската федерация" позволява на съдилищата от различно ниво да провеждат своите заседания "в други населени места".

В случая проблемът не е в съда, а в иска.

Навални най-вероятно е задържан напълно незаконно, защото това стана в неделя вечерта в зоната на паспортен контрол на московското летище (преди да му е поствен печат в паспорта, че е влязъл в Русия) по искане на Федералната служба за изпълняване на наказанията (ФСИН) заради нарушаване правилата на условната му присъда от 2014 г. В полицейския участък този срок бе продължен с 30 дни, а делото по този иск изглежда ще бъде на 2 февруари и засега Навални ще лежи в затвора "Матроская тишина".

Всъщност, изискванията по условната му присъда са изтекли на 30 декември.

Основният проблем е в това, че в НПК не се позволява на ФСИН да задържа условно осъдени по решение на самата служба за затворите. Там не е записано също, че условно осъдените са сред тези, на които съдът може да удължи срока на задържане до 30 дни. А процедурата за разглеждане на мярка за лишаване от свобода трябва напълно да съответства на НПК, в която и сграда да заседава съдът. Това включва и предоставяне предварително на адвокатите да се запознаят с материалите, за да подготвят защитата. В случая с Навални това е нарушено грубо.

Изнесени съдебни заседания в Русия има, но за тях не се води отделна публична статистика. В много случаи до тях се прибягва, когато обвиняемият не е в състояние да присъства в съда, защото е болен (или се прави на такъв).

Любопитно е, че тази практика се регламентира с решение от времената на комунистическия СССР. Това е постановление на Върховния съд на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) от 1967 г. под заглавие "За подобряване организацията на съдебтите процеси и повишаване културата на тяхното провеждане от съдилищата на РСФСР".

Този документ все още е в сила. През 1993 г. Върховният съд на Русия просто премахна от заглавието "РСФСР" и то стана постановлене на Върховния съд на Руската федерация. За последен път в него са правени поправки през 2007 г.

Интересното е, че в този текст на първо място се казва, че изнесените съдебни заседания трябва да се провеждат "за възпитателни цели":

"Ръководителите и съдиите на висшестоящите съдилища при пътуването по места рядко присъстват на съдебни заседания и не винаги оказват на съдиите нужната помощ за осигуряване на високата възпитателна роля на съдебните процеси; недостатъчно се изучава и разпространява положителният опит."

Тогава обвинявали съдиите, че "на изнесените заседания се разглеждат дела, които изобщо не е целесъобразно да стигат до изслушвания", тъй като съдиите не отчитат "обществената значимост и актуалност на дадено дело, характера на гражданския спор или извършеното престъпление, личността на подсъдимия, ищеца, ответника и други важни обстоятелства".

Затова Върховният съд обърнал внимание на съдилищата да повишат възпитателното действие на процесите на изнесени заседания. Всяко от тях трябва внимателно да се подготви, правилно да се подбират делата за такива процедури (предвид обшествената им значимост и актуалност и др) и да се решават в точно съответствие със закона.

Въпросното изискване за "внимателна подготовка" е по-скоро препоръка на Върховния съд за създаване на съдебна практика без задължителен характер. В този смисъл в набързо организираното заседание в полицията в Москва формално изглежда няма нарушение. Проблемът е със събитията, които го предшестват, коментира рускоезинчото издание "Медуза".