Иван Георгиев, бащата на изчезналата Маринела беше любезен да отговори на въпросите на Haskovo.net относно причините довели до бягството на дъщеря им. Подчерта че съжалява за развръзката и би опитал друг начин на взаимоотношения с дъщеря си. Само да постъпи като зрял човек и се върне, няма от какво да се страхува, каза огорчения родител. На срещата ни присъстваше и майката Мария и братът на Маринела Пасьо.

Г-н Георгиев, защо дъщеря ви избяга? Какво толкова си казахте?

-Първо искам да кажа че не е имало скандал между нас, както се твърди. Тя закъсня да се върне в къщи отвъд часът който бе обещала. Бяхме се разбрали това да е 10.30 часа. Закъсня с 20 минути. Аз съм бивш военен, държа на точността. И на честната дума. Затова и взех ключовете за жилището ни и и казах че повече не може да излиза.

За 20 минути!?

-Това не бе първия път когато закъсняваше. И преди се е случвало. Наказвал съм я да не излиза. Обещавала е че няма-аз съм отменял наказанието си. Всичко върви добре, но после пак почва да закъснява. Въпроса е принципен, как родителите ще общуват с децата си и какви правила трябва да спазват. Според мен това е част от възпитанието и от самодисциплината. Тя е само на 14 и е момиче. В колко часа е нормално според вас да се прибира?!

И как си тръгна?

-Върна се както казах към 22 и 45 петък срещу събота. Легнахме всички да спим. В 12.30 след полунощ чухме как вратата се отвори и тя излезе. Веднага се облякохме и тръгнахме да я търсим. Не успяхме да я намерим.

Имате ли и друго обяснение за тази решителна постъпка?

-Приятелките и. Въпросната Ани и една друга Габриела. Според мен те и влияеха зле. Не знаехме нищо повече за тях. Нямаше да знам че ги има но веднъж я видях пред нас и я попитах кои са тези. Та тогава разбрах. Маринела е по-затворен човек от брат си. Тя не споделя.

Съжалявате ли за начина по който сте се държали?

-Искам да и кажа ако може да прочете това. След като смята че така не е нормално, ще и предложа тя да си избере един час в който да се прибира вкъщи. И да го спазва. Нейна дума, нейни правила. Нека са и нейни отговорности - към мен,  към майка и, ние се тревожим все пак за нея. Ако смята да ни държи в неведение къде е и какво прави, само ще кажа че не е честно към нас. Загрижени сме, не мисля че това е престъпление.

Трябва ли родителите да контактуват с децата си от позиция на силата. С ултимативен тон?

-Какъв според вас е нормалния начин. Никой не се е отнасял диктаторски с нея. Говорим, вслушваме се в нейната позиция. Каквото поиска винаги и е купувано. Насърчаваме я когато има успехи като например влизането и в паралелка Данъчна и митническа администрация в Тох-а. Тя положи изпит. А е с година по-малка от връстниците си понеже тръгна по рано в училище. Искаме да я предпазим-знаем какви ще са последиците от някои постъпки и ги предотвратяваме. И да и ги обясним няма да разбере. Но нека сега опитаме иначе.

Тя може и да се страхува от шамари като се върне?

-Какво по голямо наказание от това да осъзнае как ни разтресе всички. Залагам на дисциплината, най вече самодисциплината не на терора. За шамари и дума не може да става.

Интервю на Георги Христов