Американката Келси Диполд е доброволка от Корпуса на мира. От две години живее в Тополовград. През октомври тя ще се върне в Чикаго.
24-годишната дама е завършила комуникации и история. Записва се като доброволка към Корпуса на мира през последната година от обучението си. От правителствената агенцията я изпращат в България.
Келси Диполд пристигна в Хасково за среща на доброволчески организации. Поводът беше Международният ден на младежта.
- Келси, какво знаеше за България преди да пристигнеш?
- Знаех само, че е на Черно море. Когато разбрах, че ще идвам, отидох в библиотеката и четох за вашата култура,историята и традиции.
- Кое беше първото нещо, което те стресна тук?
- Аз съм от голям град. В села Паничище, къде бях на обучение по български език, по улиците имаше кози и кокошки навсякъде. Всеки ден в 7.00 часа сутринта се будех от овчаря, който водеше стадото в планината.
- С какво успя да свикнеш в България?
- Преди не мислех, че мога да пия ракия. Или айран. Не знаех, че малко кисело мляко и вода става хубаво.
С една приятелка работим заедно в нейна градина. Знам да се грижа за домати и тикви. В нашите дворове садим цветя. Но тук повече ми харесва. За вечеря да откъснеш домат от двора.
- Как те приемат хората?
- Много мило. Когато се запознавам с някого, пита как се казвам, от къде съм и женена ли съм. Странно им е, че някой ме е изпратил сама тук. Без мъж и семейство. Когато кажа, че съм свободна, те :"Аз имам племеник. На колко си години?"
- Научи ли се да готвиш някоя българска манджа?
- Мусака, сарми, пържени тикви, баница, бисквитена торта. Мога да готвя и боб, но не ми харесва.
Научих се да играя ръченици. Мога да плета. Оплетох дори чанта от найлонови торбички.
- Кои са най-трудните думи на български език за един американец?
- Охлюв и прахосмукачка.
- Родителите ти са били в Тополовград. С какви впечатления си тръгнаха?
- Много им беше интересна ракията. Мъжът на моя приятелка вари ракия. И баща ми пита как се прави. Иска да вари в Щатите. Миналата седмица на Skype пак питаше за рецептата.
- Има ли казани там?
- В Чикаго трябва да има. Там живеят 250 000 българи. Не може да няма един казан.
- Какво ще си сложиш в багажа, когато си тръгнеш?
- Терлици и ракия. Семе за чушки и домати.
- Има ли къде да ги засадиш.
- В саксия може. Ще имам гърнета на моите прозорци.
- Искаш ли се върнеш един ден?
- Ще се върна. Но сега трябва да се прибера в Щатите, да мисля за кариера, за бъдеще.
Интервю на Христина Котларска