Ако ваксинирането се превърне в ключ към пазара на труда, има най-големи рискове за обществото. Хора, които до онзи ден не са били в бедност, сега може да изпаднат, коментира по БНР доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към Българската академия на науките.

По думите му проблемът с тази ваксина е, че тя не е утвърдена толкова като практика и като опит. Клиничните изпитания са правени твърде бързо, затова има толкова скептични хора. Има три или четири модела на ваксини, по различни принципи направени ваксини. Не е ясно коя от тях е най-ефективна. Няма толкова добре утвърдени протоколи за ваксинация и за реваксинация. Другите ваксини вече са ни познати от 30-40 години и повече. Там е ясно какво се случва, кой е в риск и т.н. Тук още не се знае какви биха могли да бъдат евентуални последици и странични ефекти, посочи доц Пампоров.

От гледна точка на цивилизацията би трябвало да искаме да се ваксинираме. Ваксинирането е цивилизационен избор. Неваксинирането е егоистичен личностен подход, смята той.

„Не разбирам защо се насажда параноя в стил – ужас, какво ще стане“, посочи Алексей Пампоров относно опасенията от създаване на нови разделителни и ограничителни линии между ваксинирани и неваксинирани, когато става дума за свободата на придвижването и пътуванията.

Той даде пример с африкански и азиатски държави и изискванията им за задължителни ваксинации за някои инфекциозни болести. „Там, където има повишен риск от предаване на заразни болести, от епидемии, обикновено се подхожда по такъв начин с ваксините, обясни социологът.

Ако България обаче закъснява с имунизациите срещу коронавируса, ние рискуваме населението да бъде изолирано от останалата част от Европа, не защото не искаме да се ваксинираме, подчерта доц. Пампоров.

Страни като Гърция вероятно от юни ще си отворят туризма, ще има изискване за ваксини и туристи от Западна Европа ще могат да посещават страната. Тогава в България ще настане бой за ваксини, прогнозира доц. Алексей Пампоров.