Три конкурентни мисии пристигнаха за 10 дена край Марс. Сондата "Амал" на ОАЕ и китайският космически апарат "Тянвън-1" вече навлязоха в орбита на 9 и 10 февруари. Американският роувър "Пърсивиърънс" се очаква да кацне на Червената планета на 18 февруари.
Всяка от тези мисии е с различни цели. За ОАЕ основното е да се докажат като космическа сила. За разлика от конкурентите, "Амал" ще остане на орбита. Това обаче е достатъчно за влизане в ексклузивния клуб на достигналите до Марс, в който бяха само САЩ, Европа, СССР и Индия. Китай също се включи в него един ден след ОАЕ.
Космическият апарат "Тянвън-1" няма да работи само от орбита. След като наблюдава планетата няколко месеца, от него ще тръгне спускаем модул към повърхността на Марс. Ако кацането е успешно, Китай ще е едва втората държава в историята, постигнала това след САЩ.
С "Пърсивиърънс" от мисията "Марс 2020" НАСА затвърждава постиженията си, но влага повече амбиции. Роувърът е много по-голям от "Кюриосити", по който е моделиран, и с повече инструменти.
Основните научни цели на ОАЕ са "Амал" да изследва атмосферата на Марс, да изучи механизмите за изтичането й в космоса, а с нея вероятно и водата, като проследи движението на водорода и кислорода. Сондата ще изследва също как енергията се движи между долните и горните слоеве на атмосферата, как прахът се вдига от повърхността на Марс и влияе върху температурата. "Амал" ще създаде глобална картина на вариациите й през денонощието и годината.
Научната програма на мисията на ОАЕ е разработена с помощта на НАСА, за да има реален принос към познанията на човечеството. Космическият апарат е с три инструмента - камера за цветни снимки на планетата, инфрачервен спектрометър за изследване на ледените облаци, водната пара и температурата в долните слоеве на атмосферата, и ултравиолетов спектрометър за изследване на въглеродните, водородни и кислородни молекули в горните.
Космически апарат "Тянвън-1" вече изпрати първите си снимки. Китай е с големи амбиции за мисията - целта е да постигне с първия си независим опит за изследване на Марс почти всичко, реализирано от САЩ с мисиите от 60-те години на миналия век досега - да навлезе в орбита, да спусне апарат на повърхността, от него да излезе дистанционно управляван робот, който да прави анализи.
"Тянвън-1" ще търси следи от древното магнитно поле на Марс и ще проучи състава на скалите на планетата. Той ще търси находища на лед и седиментни скали, ще проучи йоносферата и вътрeшната структура на планетата.
Орбитиращият апарат ще картографира повърхността с камера с висока резолюция и радар, ще характеризира геоложката структура и ще търси вода, лед и разпределението на скалите. Роувърът ще изследва състава на грунта и ще търси признаци за вода под повърхността. Той ще събира и атмосферни данни. Учените се надяват "Тянвън-1" да даде ценна информация за обитаемостта на планетата.
"Тянвън-1" има общо 13 инструмента. Седем са на орбитиращия апарат и шест на робота.
Роувърът е оборудван с мултиспектърна камера, камера за терена, радар за изследване на подповърхностния слой, детектор за състава на повърхността, детектор на магнитното поле и метеорологичен монитор.
Орбитиращият апарат има две камери, радар за изследване на подповърхностния слой, минералогичен спектрометър, магнитометър, анализатор на йоните и неутралните частици, анализатор на енергийните частици.
Целите на американската мисия "Марс 2020", основната част от която е роувърът "Пърсивиърънс", са да изследва района на кацане, да оцени доколко обитаема може да е била планетата в миналото, да търси признаци за древен живот, да събере проби, които да бъдат върнати на Земята от бъдеща мисия, да демонстрира технология за бъдещо изследване от роботи и хора.
Роувърът "Пърсивиърънс" има седем инструмента - авангардна камера Mastcam-Z, втора камера SuperCam, която освен образи, осигурява химически и минералогичен анализ от разстояние. Планетарният инструмент за рентгенова литохимия (PIXL) е спектрометър с рентгенова флуоресцентност, който ще картографира елементите в повърхностни материали. Друг спектрометър - SHERLOC - ще сканира средата за органични химикали и ще използва ултравиолетов лазер за картографиране на минерали и органични съединения. Експериментът MOXIE ще демонстрира технология, която ще произвежда кислород от въглеродния двуокис в марсианската атмосфера. Анализаторът MEDA на динамиката в околната среда е комплект от сензори, които ще измерват температурата, скоростта и посоката на вятъра, налягането, относителната влажност, размерът на частиците прах и формата им. Уредът RIMFAX е проникващ под повърхността радар, който ще предостави данни за геоложката структура.
Под "Пърсивиърънс" има миниатюрен хеликоптер. Той трябва да се издигне във въздух с плътност, която се равнява на едва 1 процент от тази на земната атмосфера. Витлата ще се въртят със скорост от 2400 оборота в минута - около пет пъти по-бързо в сравнение със стандартен хеликоптер. Планирани са до пет полета с постепенно увеличаваща се трудност за тестване на технологията.
Общата цел на трите мисии - на ОАЕ, Китай и САЩ, е да определят геоложки зони, откъдето при следващи експедиции да бъдат взети и върнати на Земята проби. И да търсят отговор на вечния въпрос за живот на Марс.
