Ниска избирателна активност на предстоящия парламентарен вот, прогнозират от социологическа агенция АФИС. Причините за това са липсата на институция и политически лидери, при които доверието да е повече от недоверието, както и епидемията от Ковид 19. 

Няма инстутиция у нас, доверието към която да надвишава недоверието. Изостреният конфликт между държавния глава Румен Радев и премиера Бойко Борисов е довел на нулева кота доверието към президента с лек превес на недоверието - 42% заявяват, че му имат доверие, 43 на сто – че му нямат, показва проучване на АФИС*.  

Президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам - преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%, уточняват социолозите. 

Медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с „Да“ са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт. Редно е да отбележим, че през последната години наблюдаваме занижаване на споменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и местната власт бяха стабилно около или над 40 процентния дял, посочват от АФИС. 

За периода на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се ползват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) в началото на своя мандат, през последните 2 години правителството се радва на оскъдно доверие, което се генерира преди всичко от симпатизантите на управляващите ГЕРБ и в много по-малка степен от тези на националистическите формации. Народното събрание, което през последните години традиционно функционира в режим на ниско обществено доверие, повтаря гореописания алгоритъм, но с една разлика – от самото начало на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на сто – т.е. законодателна власт с ниска обществена легитимност. 

В навечерието на предстоящата предизборна кампания, основните държавни институции са с минимален резерв на обществена подкрепа и съмнителна легитимност в очите на избирателите. Това едва ли би довело до повишена избирателна активност или извънреден интерес към предстоящия вот, коментират социолозите. 

Ситуацията с лидерите на партиите и коалициите за изборите през април до голяма степен повтаря тази с институциите. Нито един от политическите лидери и най-разпознаваеми лица не успява да генерира повече доверие, отколкото недоверие. Дори и най-позитивните оценки са далеч от нулата на интегралния рейтинг. 

Мая Малова е първа с 26,2%, показват данните, следвана от Бойко Борисов с 25,5%, на трето място е Слави Трифонов с 24 на сто. Класацията продължава с Корнелия Нинова с 23%, Красимир Каракачанов с 16%, Христо Иванов с 13,1%, Мустафа Карадайъ с 11,4%, Веселин Марешки с 11,2%, Валери Симеонов с 6,8% и Волен Сидеров с 5,3 на сто доверие. 

Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс. Тъкмо обратното: наблюдаваме загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в различна степен подкрепата за тяхната политическа сила. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без кредит на доверие в погледа на общественото мнение, твърдят от АФИС. 

Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично.

Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност. И още нещо, „новите лица“ едва ли ще изпълнят ролята на „нови месии“, прогнозират от АФИС. 

------------------------------------

Данните са от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.