Учени откриха в пространство между звездите и по-специално в праха, от който те се раждат, молекули, които до този момент не са били засичани в космическото пространство. Как? Благодарение на издайническите емисии в плътен звездообраазуващ облак.
Това на практика е първият път, в който учените се натъкват на конкретен клас молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди в Космоса.
„Винаги сме смятали, че полицикличните ароматни въглеводороди се формират основно в атмосферите на умиращите звезди", казва астрохимикът Брет Макгуайър от Масачузетския технологичен институт. "В това проучване ние ги открихме в студените тъмни облаци, където звездите все още не са започнали да се образуват.“
Полицикличните ароматни въглеводороди не са редки молекули. Тук на Земята те се появяват често, дори без специална покана. Откриваме ги в суровия петрол (съставени от компресирани и свръхнагряти мъртви организми като зоопланктони и водорасли) и въглищата (съставени от компресирани и свръхнагряти мъртви растения).
Произходът на тези молекули може да бъде и небиологичен. Всъщност, доколкото ни е известно, по-голямата част от полицикличните ароматни въглеводороди във Вселената са с абиотичен произход. Предишните анализи показват, че около 15 процента от всичкия въглерод между звездите в галактики като нашата е обвързан в полициклични ароматни въглеводороди. По-голямата част от тези молекули се намират в пространството между звездите.
Досега обаче разполагахме единствено със сигнатури, които ни подсказваха, че полицикличните ароматни въглеводороди са някъде там, но не и кои индивидуални молекули могат да бъдат открити в междузвездния газ.
„Сега за първи път имаме директен поглед в тяхната химия, това ще ни позволи да изучим изключително детайлно как този огромен резервоар от въглерод реагира и еволюира през различните процеси от формирането на звездите и планетите“, казва Макгуайър.
Във фокуса на изследването е бил молекулярният облак Телец (TMC-1) – студен и плътен молекулярен облак в съзвездието Телец, на около 430 светлинни години от нас. Екипът се е опитвал да открие полицикличните ароматни въглеводороди на това място от доста време (по линия на проекта GOTHAM (Green Bank Telescope (GBT) Observations of TMC-1: Hunting Aromatic Molecules)).
Звездите се раждат именно в молекулярните облаци, когато един плътен възел в газа колабира вследствие на собствената си гравитация. Едновременно с това той се върти и привлича към себе си още материал от облака наоколо.
Това, което екипът открива в TMC-1 обаче, не е предсказано в настоящите космически модели. Очевидно, учените са очаквали известни количества полициклични ароматни въглеводороди, но не и да намерят толкова големи залежи на тези молекули.
В своя научен труд, публикуван в Science, екипът описва засичането на 1- и 2-цианонафтален, но други публикации през последните месеци (отново от Макгуайър и колегите му) показват още, че в TMC-1 има и HC4NC, бензонитрил, пропагрил цианид, HC11N, цианоцицлофенатидиен, 2-цианоцилопенадиен, транс-циановинилацетилен и винилцианоацетилиен.
„Натъкнахме се на цял набор от молекули, каквито досега не сме успявали да засечем, а това от своя страна ще промени напълно разбиранията ни за начина, по който въпросните молекули си взаимодействат помежду си“, допълва Макгуайър.
Екипът все още не знае как точно 1- и 2-цианонафтален са се озовали в TMC-1 – нито един от техните модели не успява да обясни огромните им количества. Възможностите са две – те са се образували на това място или са били транспортирани до там (или дори комбинация от двете).
Изследването е публикувано в Science.
