Някои от най-дълбоките части на Черно море все още реагират на промените в климата, предизвикани от последният ледников период, откриха учените - период, който официално приключи преди почти 12 000 години.
Анализ на газохидратните находища - в случая метан, уловен от молекулите на водата, в твърдо вещество, което прилича на лед - разкри изоставащата реакция в северозападната част на Черно море, известна като "Дунавски вентилатор" (Danube fan).
Заедно с измерванията на температурата и други данни, сондажните ядра на газохидратните находища разкриват нещо доста изненадващо: нивата на свободен метанов газ под морското дъно все още не са се приспособили към по-топлите условия, които вече преобладават на повърхността от хиляди години.
"Това показва, че газохидратната система в дунавския дълбоководен вентилатор все още реагира на промените в климата, инициирани в края на последния ледников максимум", пишат изследователите в своя доклад.
Изследователите разглеждат сондажните ядра от газохидратни находища. Кредит: Christian Rohleder
В центъра на констатациите са опитите на учените да определят дъното на зоната на стабилност на газовия хидрат (GHSZ - gas hydrate stability zone) - най-ниската точка, в която газовите хидрати се образуват естествено поради температурата, налягането и няколко други фактора. Над и под тази зона се получава „свободен“ метанов газ, който не е в капан в хидрати.
По-ранни проучивания обаче установиха, че в тази част на Черно море има странно несъответствие в дълбочината между BSR и дъното на зоната за стабилност на газовия хидрат.
Чрез сондажи в морското дъно и извършване на измервания на температурата, изследователите сега стигат до заключението, че зоната за стабилност на газовия хидрат се е адаптирала към по-топлите условия през последните хилядолетия - което се вижда от покачването на по-високо ниво - но свободният газ метан и свързаните с него BSR все още догонват променените условия.
„От наша гледна точка границата на стабилност на газовите хидрати вече се е приближила до по-топлите условия в геоложката среда, но свободният газ метан, който винаги се намира в този долен ръб, все още не е успял да се издигне с нея“, разказва геофизикът Михаел Ридел (Michael Riedel) от Центъра за изследване на океана GEOMAR Helmholtz в Германия.
Тази изоставаща реакция може да е причината BSR да не е там, където трябва да бъде. Пропускливостта на седиментите също може да играе роля, смятат от екипа и техните измервания показват, че метанът е успял да се покачи в определени области, но не и в други.
„В обобщение установихме много динамична ситуация в този регион, която също изглежда е свързана с развитието на процесите в Черно море от последната ледникова епоха“, коментира Ридел.
Преди около 20 000 години нивото на водата в Черно море е било с около 100 метра по-ниско, което означава по-малко налягане върху морското дъно. Водата също е била и значително по-студена. Що се отнася до свободния метанов газ, тези условия все още не са се променили.
Местата на сондажите. Кредит: Michael Riedelet al.
Както при всяко проучване на ефектите от изменението на климата, това изследване ще помогне в бъдещото моделиране на климата. В момента под Арктика има огромен обем залежи на газов хидрат и е важно да се знае как те могат да реагират на повишаването на температурите през следващите години.
Учените подчертават, че техните изводи трябва да се тълкуват внимателно, отчитайки множеството различни фактори, но те също така подчертават значението на измерванията на място и качествените данни за анализ като този.
„За нашите проучвания използвахме нашето сондажно устройство MARUM-MeBo200 и счупихме всички предишни рекорди за максимална дълбочина, достигайки почти 145 метра“, заявява геологът Герхард Борман (Gerhard Bohrmann) от Университета в Бремен, Германия.
Справка: Michael Riedel, Tim Freudenthal, Jörg Bialas, Cord Papenberg, Matthias Haeckel, Markus Bergenthal, Thomas Pape, Gerhard Bohrmann, In-situ borehole temperature measurements confirm dynamics of the gas hydrate stability zone at the upper Danube deep sea fan, Black Sea, Earth and Planetary Science Letters, Volume 563, 2021, 116869, ISSN 0012- 821X, https://doi.org/10.1016/j.epsl.2021.116869 (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0012821X2100128X)
Източник: We've Found Deep Parts of The Sea Where The Last Ice Age Never Actually Ended, ScienceAlert