Екип от учени призовава за по-големи изследвания за това как слънчевата светлина инактивира SARS-CoV-2, след като установи явно несъответствие между най-новата теория и експерименталните резултати.
Механичният инженер на Университета в Санта Барбара Паоло Лузато-Фегиз и колегите му забелязаха, че вирусът е инактивиран до осем пъти по-бързо в експериментите, отколкото прогнозира последният теоретичен модел.
"Теорията предполага, че инактивацията действа, като UVB удря РНК на вируса, увреждайки я", обяснява Лузато-Фегиз за Science Alert.
Но несъответствието подсказва, че се случва нещо повече от това и да разберем какво е то може да бъде полезно за управление на вируса.
UV светлината или ултравиолетовата част от спектъра се абсорбира лесно от определени основи на нуклеинови киселини в ДНК и РНК, което може да ги накара да се свържат по непоправим начин.
Но не всички UV светлини са еднакви. По-дългите UV вълни, наречени UVA, нямат достатъчно енергия, за да създадат проблеми. Главно средните UVB вълни на слънчева светлина са отговорни за убиването на микробите и излагането на собствените ни клетки на риск от увреждане от слънцето.
Доказано е, че късовълновото UVC лъчение е ефективно срещу вируси като SARS-CoV-2, дори докато са в човешки течности.
Но този тип UV лъчение обикновено не достига повърхността на Земята, благодарение на озоновия слой.
"UVC е чудесно за болниците", каза съавторът и токсикологът от държавния университет в Орегон Джули Макмъри. "Но в друга среда, например кухни или подлези, UVC би взаимодействало с частиците, което би произвело вреден озон."
През юли 2020 г. експериментално проучване тества ефектите на UV светлината върху SARS-CoV-2 в симулирана слюнка. То документира, че вирусът е инактивиран, когато е изложен на симулирана слънчева светлина за между 10-20 минути. "Естествената слънчева светлина може да бъде ефективна като дезинфектант за замърсени непорести материали", заключават в статията Ууд и колеги.
Сега учените са сравнили тези резултати с теорията за това как слънчевата светлина постига това, която беше публикувана само месец по-късно и видяли, че математиката не излиза.
Това проучване установи, че вирусът SARS-CoV-2 е три пъти по-чувствителен към ултравиолетовите лъчи на слънчева светлина, отколкото грип А, като 90% от частиците на коронавируса са инактивирани само след половин час излагане на обедна слънчева светлина през лятото.
За сравнение, през зимата леките инфекциозни частици могат да останат непокътнати в продължение на дни.
Изчисления за околната среда, направени от друг екип от изследователи, стигнаха до заключението, че молекулите на РНК на вируса се увреждат фотохимично директно от светлинните лъчи. Това се постига по-мощно чрез по-къси дължини на вълната на светлината, като UVC и UVB. Тъй като UVC не достига до повърхността на Земята, те основават своите изчисления за експозиция на светлина в околната среда на средно-вълновата UVB част от UV спектъра.
"Експериментално наблюдаваното инактивиране в симулирана слюнка е над осем пъти по-бързо, отколкото би могло да се очаква от теорията", пишат Лузато-Фегиз и колеги.
"И така, учените все още не знаят какво става", казва Лузато-Фегиз.
Изследователите подозират, че е възможно, вместо да въздейства директно върху РНК, дългите вълни UVA да взаимодействат с молекули в тестваната среда (симулирана слюнка) по начин, който ускорява инактивирането на вируса.
Нещо подобно се наблюдава при пречистването на отпадъчни води, където UVA реагира с други вещества, като създава молекули, които увреждат вирусите.
Ако UVA може да се използва за борба с SARS-CoV-2, евтини и енергийно ефективни светлинни източници, със специфична дължината на вълната, могат да бъдат полезни при системите за филтриране на въздуха при относително нисък риск за човешкото здраве.
"Нашият анализ посочва необходимостта от допълнителни експерименти за отделно тестване на ефектите от специфични дължини на светлинните вълни и състав на средата", заключава Лузато-Фегиз.
Със способността на този вирус да остане във въздуха за дълго време, най-сигурното средство все още е социалното дистанциране и носенето на маски, където дистанцията не е възможна. Но е хубаво да знаем, че слънчевата светлина може да ни помага през топлите месеци.
Техният анализ е публикуван в The Journal of Infectious Diseases.
