Когато звезда избухне, след нея остава великолепно светещ облак. Подобно събитие е създало мъглявината Воал, ореол от по-голям остатък от свръхнова, наречена Cygnus Loop. Преди около 10 000 години звезда, 20 пъти по-голяма от масата на Слънцето, станала супернова.
Ако харесвате космически снимки (и кой любител на науката не го прави?), вероятно вече сте виждали тази. Космическият телескоп Хъбъл публикува впечатляващото изображение през 2015 г. То е направено с инструмента Wide Field Camera 3 и показва дъга от нишки, простиращи се през тъмнината на космоса.
Сега изследователите са обработили тези данни, използвайки нови техники, за да получат по-фини детайли в газовите нишки.
Разположена на разстояние около 2100 светлинни години и с дължина около 110 светлинни години, се смята, че мъглявината Воал е оформена от мощен звезден вятър, излъчен преди звездата да избухне.
Вятърът изтласкал газа, който вече бил изхвърлен от умиращата звезда, като се образували кухини. Когато ударната вълна на свръхновата достига този регион, тя взаимодейства със стените на кухината, удря и енергизира газа в нея и създава сложната нишковидна структура на мъглявината Воал.
Изображения като това не са просто зрелище. Те помагат на астрономите да разберат тези междузвездни процеси. Тук например различните газове излъчват малко по-различни дължини на вълните светлина, които са кодирани в цвят - синьо за двойно йонизиран кислород и червено за йонизиран водород и йонизиран азот.
Зелените газове не са достигнати от ударни вълни толкова скоро, колкото сините, така че са имали време да се охладят и разпръснат в своите по-пухкави хаотични форми.
Тъй като мъглявината все още се разширява, изучаването на тези нишки и техния състав може да помогне на учените да разберат по-добре структурата на облака и как ударната вълна от свръхновата взаимодейства с него. Те сравняват изображения, направени по различно време, за да разберат колко бързо се движи ударната вълна.
Наблюденията на Хъбъл през 2015 г. били сравнени с изображения на мъглявината, направени през 1997 г. (вижте видеото) и учените успели да изчислят, че тя се разширява със скорост 1,5 милиона километра в час. За сравнение, диаметърът на Земята е 12 742 километра.
В крайна сметка останките на младата, гореща звезда, умряла по такъв драматичен начин, ще бъдат издухани, разпръснати в междузвездното пространство. Дори за звездите нещата трябва да приключат в един момент. Но дотогава има много време по нашите мерки.
Ако и вие сте хипнотизирани от гледката, можете да изтеглите версия на преработеното изображение с размер за уолпейпър от сайта на ESA Hubble.
