Какво представляват металните цинтове и за какво са използвани те?
Какво е въшкарник и защо така се нарича?
Къде, освен в чинията, може да стои порция шницел с гарнитура?
Отговорите на тези въпроси наглед се намират в Историческия музей на Димитровград, където гостува изложбата "Когато момчето става мъж...", представяща предказармената подготовка, битието в казармата и последващото й влияние върху поколения български младежи.
Това е една изложба, която представя казармата по времена социализма във всички етапи, през които преминава един млад мъж, след като завърши средното си образование. Няколко са темите в нея: началното военно обучение, ритуалите по изпращането на момчето в казармата. Сред тях е този: на новобранската му сакото на младежа да се окичи от роднините по раменете с петолевки, които символично пресъздават офицерски пагони. Следващият етап описва първите 40 дни в казармата, клетвата, след това останалата част от военния живот.
Изложбата представя казармата от една страна покрай нормативната уредба, свързана с нея, и основните нормативни документи, по които е организирана, а от друга- представите на хората за казармата като ритуал и свещенодействие за превръщането на младежа в мъж.
Всички артефакти: документи, бойно снаряжение, предмети от бита в казармата в експозицията, са събрани от етнолога д-р Илия Вълев, който е родом от Димитровград, но от години живее и работи във Велико Търново и е част от екипа на Регионалния исторически музей там.
Изложбата, която е с първа спирка в родния му град, ще бъде представена и в други краища на страната. Тя е базирана на докторантурата на Илия Вълев, която е най-голямото изследване, правено досега у нас на казармата от соц.времето, прехвърлено след това и в книгата му „Младежки страсти, мъжки времена“.
Макар сам да не е бил в казармата никога, строгият режим оттам не му е чужд, тъй като баща му е бил военен.
„Изследвах темата 11 години. Провокира ме идеята и от личен интерес, и от професионална гледна точка. Личният-баща ми, който беше военен. Професионалният, като етнолог, бе търсенето на отговора кой от съвременните ритуали е наследил Коледуването-ритуал в миналото, който е свързан с възмъжаването на момчетата, останал днес като традиция. Така стигнах до извода, че влизането в казармата е наследникът на Коледуването в по-ново време“, казва д-р Илия Вълев.
Всички експонати от изложбата "Когато момчето става мъж..." са събирани от него по времето, когато е правил проучването за докторантурата си. Изложбата е отворена и всеки, които има интересни предмети от казармения живот и е готов да се раздели с тях, може да ги предостави за експозицията. Д-р Вълев ще е много благодарен за това, защото сам е свидетел:мъжете трудно се разделят с вещите си от войнишките години.
В Димитровградския музей наред с интересните експонати от войнилъка, не по-малко интересни са писанията в специално оставената книга в изложбената зала, където вече има попълнени казармени спомени от посетители на експозицията.
Без никакво колебание те дават отговор на въпроса за металните цинтове, както и защо „въшкарникът“ се нарича така.
Цинтът, например е обущарски гвоздей с голяма глава,който се набива на подметката, за да се намали износването й.
Такива са набивани върху гьона на войнишките чепици, които са носили наборниците в Българската народна армия почти до 80-те години на миналия век. От казармените легенди се знае, че гьонът на войнишките чепици бил наричан и „водохранилище“. Когато се напоят с вода чепиците, цяла зима нямат изсъхване, казват хората, били в казармата цели две години. Всяка вечер десетки подгизнали обувки били нареждани край печката на дърва и въглища да съхнат. „При тези изпарения как да се събудиш навреме сутринта без проблем“, питат реторично преживелите го. А пък цинтовите обувки така натежавали с метала, че можели да послужат и като оръжие, обаче пък как се ходело с тях километри при учение, никой не иска да си спомня, нито пък как се тича по гладка повърхност.
След Освобождението униформите на българската войска първоначално заимстват руските образци. В началото на 20-и век и особено в навечерието на Балканските войни служебното облекло на воините се опростява, става практично и изчистено от излишни украшения.
Тогава се създава емблематичната кафява шаячна зимна войнишка униформа. Тя е на въоръжение почти век, чак до ново време. Стотици хиляди българи са изкарали казармата си, облечени с вълнената кафява униформа – куртка, бяла якичка, панталон, кожен колан, кепе, гети. Кожените колани са толкова здрави, че много от мъжете си ги използват и до днес. Бялата якичка обаче била най-представителната част от униформата и най-голямата мъка на войниците. Тя трябвало винаги да толкова бяла, че буквално да свети, иначе-наказание. Перялия я всяка вечер. Обаче поддръжката на бялото била доста трудна задача, защото в банята се влизало един път седмично за душ от главата до петите. По устав войниците били длъжни да се мият голи до кръста всяка сутрин и вечер на чешмата, не всички спазвали това обаче.
Куртката и панталон наричали „въшкарник“. На въпроса „Защо?“ съпругът на главната уредничка в Историческия музей на Димитровград Недялка Тодорова отвърнал простичко: Като ги облечеш през ноември, ги свалящ чак в началото на май. „Но как сте ги прали през зимата, как са съхнели?“- продължавала да настоява тя. „Никак. С едно ножче остъргваш калта и продължаваш!“-отвърнал й мъжът й.
От казармените истории, разказани от мъжете, дошли да разгледат изложбата и споделили от своя опит като войници, директорката на Галерията Антоанета Станчева е особено впечатлена от не една и две. Сред любимите й обаче е тази, която показва находчивостта на българския наборник по онова време. Знаете ли как се крие алкохол за Нова година при строгия режим в казармата?- пита тя ведро и веднага разказва, това, което е чула от тях: Войниците, които оставали в казармата и по празниците, пъхали седмици преди това шишетата с домашна ракия в дулата на танковете, които се държали леко нагоре. За да могат а бъдат извадени бутилките вързвали с конец. После стискали палци да не ги вдигнат под тревога и да се наложи да свалят дулата за учение.
Ако не се случела такава издънка, в Новогодишната нощ в казармата настъпвал истинско веселие. На някои места на Нова година празнично се падало по една чаша вино и по една чаша лимонада на войник. Всички обаче и дори след това скромно количество били здраво развеселени.
Друга от показателните истории за това какво е млад мъж в разцвета на силите си две години да е почти непрекъснато сред себеподобни, е следната: Войник дава кръв, но медицинската сестра била доста надарена в деколтето. Навела се над него, но кръв от вената му така и не потекла. Почудила се, почудила се и накрая се усетила, че не става въпрос за някаква аномалия, просто кръвта на младежа отивала на друго място....
„А знаеш ли какъв ужас е цяла нощ да си бил наряд и в момента, в който дават за обяд шницел с гарнитура /рядък празник в казарменото меню/, и сядаш да ядеш за първи път от месеци шницел, точно тогава бие тревога?! Слагаш в единия джоб шницела, в другия-гарнитурата и хукваш...“, разказал друг от посетители на изложбата.
Красимира Славова
Служил
също служил
кажи
Гост
bb
Да охладя
Venom
56789
111
Мишо
Служил
111
Димитровград
Venom
По времето на социализма заводите работеха и бълваха отрови и замърсявания и града се нареждаше с най-много заболявания . До скоро покривите в града бяха постоянно бели.
За каква хигиена ми говориш и закаляване? За обилното ръсене на хлорна вар, за брома който слагаха в чая и фасула през ден консумиран с железни чинии и алуминиеви лъжици. За каква хигиена ми говориш като повечето от набора ми се уволниха с развалени зъби . Политическите офицери редовно водеха занятия за засилване на партийната идеология и въпреки това много от войниците бяха готови при първа възможност да избягат на запад. И с тези въшкарници си има и комедийни ситуации. След клетвата с гаджето ми седнахме да правим любов и то ме попита дали не си бръсна краката. От шаека кожата на краката ми бе станали гладки като фин сатен само за няколко седмици .
Боби
Редников
Сашо Калашника
Боби
Жоро
бат Джани
Бай Петко
Наполеон още е разбрал ,че за победа са важни хората, въоръжението, но най-много Бойния Дух.
А той се създава в казармата.
Имаше и кражби, и извращения, и тарикати... Както си има ден и нощ, лято и зима, черно и бяло.. Диалектика, братче!
Ама младежите се научаваха да живеят в колектив... "Да си турят юзда на Егото"... Неща важни за "социума" - във философския смисъл..
Сега знаете как е. Момчета, дето се мислят за център на света, че всички им са длъжни, виртуален живот в Интернета.. Нещо, от което нямат полза нито Родината, нито Нацията.. в крайна сметка и самите те..
П За цинтовете.. Ми тогава масовото производство на здрави обувки е било на такова ниво. Дайте да жалим и сегашните евзони/гвардейци/ в Гърция, техните сабо тежат 3,5 кг.. в ежедневието носят боти с гьон и цинтове. Татковците им са горди.. Който може - хвали се " Синът ми носи папуци с цинтове"
П За партенките... Лесно нещо. Умно нещо.. Аз имах намотани на колана 3 броя..Сменях намокрените в цинтарките, когато се налагаше.. Мокрите ги завързвах на колената да съхнат..Така и крака и обувки бяха сухи..Миришеха си, ама нямах гъбички..
Бъдете здрави, стари наборници..
До Venom
Евфемизмьт
Галеник на съдбата
Като гледам тия дето са служили какви панелни таласъми ми се отщява да бъда мъж “като тях”. То пък много мъжкарско да си алкохолизиран чалгаропитек и единствения човек който можеш да набиеш е жена ти...
Щото нали съседа с БМВ-то някак си не върви да му налиташ, че живота ти е скапан, въпреки че е виновен и той освен жена ти ;)
Тъпкач
Галеника на съдбата
критик
Галеник на съдбата
долу кзармата
Незабравимо
Незабравимо
Българин, служил през 1976 - 1978 в БНА (стрелец в
В статията се пише , че се тича ПОД бойна тревога и с "шницел" в джоба"...!?
Мамино ****** гейопедалче!
Не се тича ПОД тревога, бе пръдльо наакан, а се "вдига по тревога" или "се излиза по тревога" ...
И никога не се тича със шницел в джоба!
Но това няма как да го знаеш, защото си изсран, много след 1989 година.
Мамицата ти проста, явно и днес ти бута храната в устата, когато отивай на гей-парти за да не останеш гладен, а ко не те "ощастливят".
Поне да си бе научил на мамицата си проста езика и граматиката!
Такава простотия и тъпотия , може да измисли само днешен гейопедал и мамин помочко насран...
През времето в което служих, (имахме истинска войска, и бяхме истински войници, а не днешните жалки трътлести кашавари, заедно с мазногъзи късокраки жени, мераклийки да си поиграят на войници) по тревога се излизаше с пълното бойно снаряжение, в което имаше много необходими неща за оцеляването на войника, но "шницела" никога не бе сред тях :-)
И на снимката на "аскювското" сайтче забелязах и нещо важно - "цинтарките", "цинтарите" (такова е правилното име което им дадохме, а не цинти, защото са цинтове и от там цинтарки), че показаният чифт обикновените войнишки обувки са изложени в "музейчето" без да им донабият липсващите "цинтове", и подметката на стъпалото и токовете е оголена без тях. Толкова ли не намерихте един здрав чифт или да бяхте събрали цинтовете от други обувки и да ги поправи някой обущар. Все още има тук-там жив такъв да знае това. Освен това всеки един войник от моето поколение бе научен от обущаря на поделението как да си набива сам изпадналите цинтове, за да се прдпазва гьона на подметката, и да издържи обувката дълго време, а и най-важното - на кал и трева не се пързаляш никога - така си бърз, и имаш в пъти по-голяма вероятност да не те убият ако си под обстрел и тичаш от място до място под обстрела.
Сега маминият дришльо може и да е , а най-вероятно не е разбрал, осмислил и схванал, че обувката на войника е по-важна от оръжието в 90% от случаите в казармата и на война, но няма начин да го разбере , защото живее до **** на мамицата си а не е служил никога.
Освен това връзките на обувките са нанизани "цивилно" - за връзка "фльонга".
С такова връзване "фльонга" няма да изминеш и половин километър разстояние и докато се наведеш да си ги оправиш си убит.
Да, да , убит си...защото врага не спи а стреля по теб и докато се туткаш с една връзка те пръсва въгъзъ от раз!
Затова си има съвсем друг войнишки начин за връзване на "цинтарките" - еднолиненйно, но сега и да му го обяснявам, пак няма да вдене... С еднолинейното навръзване на объвката, се получава примка около глезена като клуп, и обувката никога, ама никога не може да ти изпадне от крака, защото тясната част на глезена е стегната с връзката, и няма начин как да премине клупа към широката част на стъпалото. Пак от личен войнишки опит добит с много кръв е изнамерено това връзване, не съм го измислил аз! И за да не се разраняват стъпалата и ходилата на войника с тежките войнишки обувки се носеха партенки, и никога чорапи. (за разлика от днес)
Тогавашните войнишки обувки издържаха най-малко два набора носене или 4 години яко употребяване по плацове и военни полигони..
Моите обувки бяха чисто нови, защото съм 46 номер, с партенките 47 и след мен едва ли някой ги е ползвал за себе си...но 2 години не се скъсаха никъде, а подметките си бяха здрави без никакво износване на гьона, но редовно си поставях изпадналите цинтове... Имахме си даже и полкови обущар.
И накрая за това че обувките били мокри и нямало изсъхване...
Абе мочко, абе помочко, като не си носил и служил с "цинтарки" какви ***** сереш ма, мъжка сливо?
За да не ти се нагизват обувките с вода, в казармата първо те научаваха на следното - да се научиш, как за 2 минути да си смениш партенките на краката в цинтарките, с развръзването им свалянето им, и поставяне по обратен ред , със закопчаване на гетите (не знаеш какво са гети).
По минута на крак. Често го правехме за около 35-40 секунди....
Иначе умираш... (врага те дебне)
Второто на което ни научиха след това бе да си инпрегнираме самите обувки срещу водата и калта!
Ами сега?
С какволи?
Това ставаше с оръжейната смазка (гой - каквато не си виждал и не знаеш какво и каква е и как се полага по оръжието)...
След три намазвания с гой, обувките ставаха толкова водоотблъскващи, че само партенките се намокряха, но те затова са от памучен плат - да са мокри но не ти замръзват краката!
Иначе умираш! (природата е най-големият враг на войника)
Сегашните "кашавари" ползват спрей за смазване на жалките си М-16 пърделници...
Гой нямат, и не знаят какво е... а с гойта даже обувките заблестяват , все едни *******-ваксаджия ги е лъскал 2 дни за сватба!
Та сега мамин дришльо наакан-напика, разбрали, че само заради незнанието ти какво е „цинтарки“, и как и с какво се носят на войнишкият крак, и как се поддърбжат, вече си убит цели три пъти от врага..
А това са само обувките...
А докато преминем през другите части на “въшкарниците“ както и ние ги наричахме, (защото са от чиста вълна за което си има няколко много важни причини за да не си мъртъв или убит, но ти няма как да ги знаеш, а и няма вече за кога) и стигнем до войнишкото кепе, което е с точно тази си форма отново поради няколко важни и животоспасяващи за войника причини, няма смисъл да ти обяснявам и защо “не се тича под бойна тревога с въшкарник, цинти, автомат и шницел в джоба“....
Аре ся, бега брЪже при мамицата си проста, и ревни,как съм ти го натикал шомпола в "цевта"!