Мартин Котее е регионален директор на германската фондация "Фридрих Науман" за Източна и Югоизточна Европа. В продължение на 10 години, Котее е част от американска консултантска компания за стратегически комуникации в Берлин. Преди това е бил говорител за федералния президент на Германия Хорст Кьолер по време на мандата му от 2004 до 2010 г. Бил е и директор на комуникациите и говорител на германската Партията на свободните демократи (FDP). Започва кариерата си като журналист в немската секция на Световната служба на Би Би Си. По-късно става парламентарен кореспондент в Германия и работи като заместник-ръководител в първата частна новинарска станция в Германия n-tv. "Дневник" го потърси за коментар по повод провелите се парламентарни избори.

Резултатите ясно показаха, че ГЕРБ спечели и тези избори. Експерти обаче коментират, че въпреки формалната победа партията на Бойко Борисов реално е загубила, а с неговата политическа кариера е свършено. Миналата година по време на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Иван Гешев Вие коментирахте, че все още е рано да се пише некролог за ерата "Борисов". Виждайки резултатите от изборите все още ли сте на това мнение?

Бойко Борисов стана първи при това с доста голяма разлика пред своите опоненти, не е ли така? Не мисля, че изобщо си е представял, че това ще бъде възможно, особено през август миналата година. Бих казал, че резултатите от изборите всъщност доказват тезата, че той е нещо като политически динозавър, който отказва да изчезне.

Но експертите също са прави: спечелването на едни избори е едно, а печеленето на мнозинство в парламента, за да можеш да управляваш е друго, а шансовете му да осигури такова мнозинство изглеждат доста слаби в този момент. Същевременно обаче изборните резултати показват, че ще бъде трудно да се формира стабилно мнозинство срещу него. Тази игра още не е приключила.

Но общото послание, което българите изпратиха в неделя, е сигнал за надежда и промяна, а това изпълва сърцето ми с радост и оптимизъм: в море от омраза и негодувание българите избраха по-добро бъдеще за себе си, без да попадат в капаните на крайни идеологии както от десния, така и от левия политически спектър.

Какви послания отправиха според Вас лидерите на партиите, които спечелиха първите три места, а именно Бойко Борисов, Слави Трифонов и Корнелия Нинова, с това, че нито един от тях не застана на живо пред журналисти да коментира резултатите в изборната нощ. Премиерът излъчи традиционния си монолог през фейсбук, Слави Трифонов оправда липсата си със коронавирусна симптоматика, а Корнелия Нинова отговори на въпроси едва на следващия ден.

Политиците, разбира се, имат правото да избират сами кога е подходящият момент за тях да се обърнат към обществеността, но този избор винаги е на техен риск. Не изглежда да има принудителна причина, която да ги кара да избягват контакт с обществото, така че вземането на такова решение има цена. Но от гледна точка на политическите играчи тези избори се оказаха повратна точка и както победителите, така и победените може би имаха нужда да си купят време, за да могат да се рекалибрират преди да се ангажират с каквото и да е послание.

Истината е, че един истински лидер не би реагирал по такъв начин, но трябва да признаете, че възможностите в момента са доста ограничени.

Три от партиите, които подкрепяха или участваха активно в протестите през 2020 година, ще са част от новия парламент. Въпреки това те не успяха да изместят ГЕРБ от лидерската позиция. Смятате ли, че енергията от протестите се канализира правилно? Допуснаха ли грешка лидерите на тези партии като се явиха самостоятелно на изборите?

Да се обединиш с някого в опозиция не е същото като да бъдете обединени от политическата си същност и идеи. И макар че силата на протестиращите беше фактът, че те представляват ширината и дълбочината на българското общество, мисля, че очакванията за един обединен политически съюз с възможност за формиране на мнозинство, който да излезе от протестите, бяха невъзможни за реализиране. Дори и ако се беше създал такъв съюз, аз се съмнявам, че той би имал шанс да остане непокътнат с течение на времето.

Сега имаме разнообразни опозиционни групи в парламента, които представляват интересите и исканията на хората. Избирателите бяха нетърпеливи да се възползват от своя избор, видяхме българи от всички поколения, които чакаха пред избирателните секции, за да упражнят правото си на глас. За мен това е обнадеждаващо.

За първи път от години насам в българския парламент няма да влязат открити националистически партии. Какъв сигнал е това към Европа относно развитието на България?

Това наистина е похвално и трябва да бъде пример за подражание. В момента България е изключение в цяла Европа - без значение Източна или Западна. Това ме изпълва с надежда за страната ви. Имайте предвид, че с това постигнахте нещо, с което дори моята родна страна Германия едва ли ще успее да се справи на изборите през септември.

Най-просто казано, България устоя на призраците на омразата, нетърпимостта и ксенофобията във време, когато за тях назряха перфектните условия. И вместо да им даде почва да се разпространят, тези призраци бяха прогонени. Приемам това като огромна крачка напред за България и урок по демократична зрялост и стабилност за останалия свят.

Според Корийн Йонкер, която оглавява мисията на международните наблюдатели към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), при отразяването на предизборната кампания в медиите са липсвали аналитични материали, разследвания и проверка на факти. Съгласен ли сте с това становище? Как бихте оценили Вие провеждането на предизборната кампания в българските медии?

Мисля, че мога да се съглася с тази позиция, тъй като видях немалко повърхностни публикации, в които липсва дълбочина и субстанция. Но България не е единственото място, където можете да намерите причина за такова оплакване: за съжаление журналистиката по света се е превърнала в бизнес модел, който се намира в криза.

Предполагам, че това ще приключи едва когато разберем, че демокрацията върви заедно с високата цена на качествената журналистика. Ако искаме качествена журналистика като общество, тогава ще трябва да плащаме за нея като личности.

Какви са Вашите прогнози за бъдещия парламент? Ще успее ли да се сформира такъв или да очакваме предсрочни избори?

Надявам се това да бъде един активен и ангажиран парламент, чиито парламентарни групи ще се постараят да останат различими за външния свят, като същевременно не загубят способността да си сътрудничат помежду си, когато е необходимо. Но докато българите изпратиха много силно послание с начина, по който гласуваха в неделя, те също така затрудниха бъдещите членове на парламента да изградят ново правителство. Несъмнено това ще бъде голямо предизвикателство за политиците.