“Филмът е илюзия. Публиката просто вижда много сенки върху екрана. Емоцията е в публиката. Номерът е да им дадеш нещо, което я отключва и изведнъж тя надарява образите с емоцията си. Моята теория е, че когато хората казват, че някой филм е красив, според мен е невъзможно това да е вярно, освен ако няма красота в самата публика“.

По този начин от първата сцена, започваща с вярата в Америка и знаменитата сцена с Марлон Брандо, до падането от количката на умиращия и престарял образ на Ал Пачино, режисьорът и сценарист на “Кръстникът“ успява да “произведе“ красотата, която публиката оценява като една от най-великите филмови трилогии за всички времена.

Разбира се, става въпрос за Франсис Форд Копола, който на 7 април навършва 82 години. Той е смятан за един от най-добрите филмови творци за всички времена, а през 60-те и 70-те години се превръща във водеща фигура в т. нар. Ренесанс на Холивуд, когато редица млади творци, сред които и Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Брайън Де Палма, Джорд Лукас, Уди Алън, взимат юздите от старото поколение и започват да правят нов тип филми по нови начини.

Първата част, а и цялата поредица от “Кръстникът“, тотално променят и жанра “гангстерски филми“ и се превръщат в еталон за подражание на редица творци.

Роден в семейството на италиански емигранти, животът на Копола не започва лесно. Той заболява от полиомиелит и в голяма част от детството си е прикован на легло. Това обаче му помага да развие част от артистичните си умения. Той започва да прави домашен куклен театър, а по-късно развива и интерес към театралното изкуство като цяло и киното. Впоследствие се запалва и по инженерството и технологиите, а приятелите му дори почват да го наричат “Наука“. В колежа той учи театрални изкуства, въпреки волята на баща му, който иска синът му да се занимава с инженерство.

Повратен момент, по думите на Копола, в който окончателно се насочва към киното, идва след като за пръв път гледа “Октомври: Десет дни, които разтърсиха света“ на Сергей Айзенщайн.

Следва университет, в който той отново се посвещава на филмовото изкуство и трудности в първите десет години от кариерата му.

В началото на 70-те идва първото му голямо постижение. Тогава заедно с Едмънд Норт той печели “Оскар” за най-добър оригинален сценарий.

Големият пробив и превръщането му във водещо име идва през 1972 г. с излизането на първата част на “Кръстникът“. Лентата получава три награди “Оскар“, включително за адаптиран сценарий на Копола, както и за най-добър филм, а с това и редица номинации и отличия за други престижни награди. Когато започват да снима филма обаче Копола изобщо не е убеден в успеха му, а постоянните пререкания със студиото “Парамаунт“ почти го отказват от проекта.

“Кръстникът“ беше много недооценяван филм, когато го правехме. Те [“Парамаунт“] не бяха доволни от работата. Не има харесваха актьорите. Не има харесваше начинът, по който снимам. Постоянно бях на ръба на уволнението“, спомня си Копола.

Един от най-големите спорове е свързан с нежеланието на студиото ролята на Вито Корлеоне да бъде за Марлон Брандо. В крайна сметка режисьорът надделява в спора, а Брандо печели “Оскар“ за главна мъжка роля, който обаче отказва да получи.

Следват още успехи, които го затвърждават на върха на филмовото изкуство с “Разговорът“ и втора част на “Кръстникът“.

През 1979 г. след редица трудности, свързани с уволнени актьори, инфарктът на Мартин Шийн, месеци на снимки в джунглата и два банкрута, на екрана се появява “Апокалипсис сега“, смятан от редица критици за един от най-добрите филми в историята. Лентата разказва за тъмната сянка на войната във Виетнам и всички трудности и лудости, пред които американските войници се изправят по време на престоя си там. Филмът печели два “Оскара“, три “Златни глобуса“, БАФТА, “Златна палма“ и още редица награди.

Сред филмовите заглавия, зад които стои Копола, са “Рейнмейкър“, “Загубени в превода“, “Добрият пастир“, “Франкенщайн на Мери Шели“ и други.

Освенправенето на филми, Копола превръща страстта си към виното в професия и отваря своя изба. Питието, което произвежда, в момента е световноизвестно, а самият той е считан за един от най-добрите винопроизводители в Калифорния. Той също така притежава няколко почивни комплекса и заводи за производство на паста.

Естествено, не всичко около живота му е свързано с успеха, но той открива за себе си, че "животът е по-добър сценарист от всички".

Примерът, което дава, е свързан с едно от най-критикуваните му решения - да включи дъщеря си София в третата част на “Кръстникът“, за което младата артистка бива смазана от критиката.

“Беше на 18, а и казаха, че е унищожила филма на баща си. Беше дълбока рана за горкото дете. Стреляха по мен, но тя отнесе патроните. Сега тя е по-известен режисьор от мен. Тя остана да се смее последна“, казва Копола.

Дори и на 82 творецът няма намерение да намалява темпото, а в момента подготвя поредния си филм под заглавие “Мегаполис“ – утопична история за препострояването на Ню Йорк след природен катаклизъм. Според него климатичните промени и отношението на природата е основният проблем на човечеството и затова иска да подари подобна лента на следващото поколение.

“На 81 съм и се надявам да ми останат години, за да го направя. Искам да дам на децата на света поглед към бъдеще, което да е красиво, което е позитивно. Това е рай на земята, защото аз наистина смятам, че можем да го имаме“.