Неделя рано сутринта се оказва най-подходящото време за затварянето на площада пред Народното събрание. Изсипват се лади, москвичи, добре запазени западни коли, газки, водоноска и дори ЗИЛ, събрани от различни колекционери из страната. Атмосферата става толкова автентична, че случайно преминаващи пешеходци се съобразяват с указанията на окичен с петолъчки милиционер-регулировчик. Послушно пресичат по невидимата зебра от миналото и внимателно четат афиши, като че ей сега ще хукнат да си купят билети.
Днес, точно в 21:00 ч. новият сериал на БНТ ще ни пренесе в 1979 г. Още по време на снимките на шестте серии на „Порталът“, случайни минувачи правят скок във времето, благодарение на убедителната среда, създадена от екипа на „Мирамар филм“.
Най-голямото предизвикателство пред художника на сериала Георги Димитров е пресъздаването на екстериорите на София от края на 70-те години. Символите, знаците и характерните образи на социалистическата столица днес са изтрити от лицето на града. За снимките на изникват надписи „бакалия“, „скара бира“, живописни будки за вестници, веят се червени знамена, чавдарчета поднасят цветя пред паметници… градът изведнъж се преобразява. Малка будка за пици е превърната в някогашна кебапчийница. Въпреки ажиотажа, който цари на снимачната площадка и подсказва, че се случва нещо необичайно, редовните клиенти с ентусиазъм се опитват да си купят ухаещи кебапчета и бира от зелени бутилки.
В една от снимачните нощи, възрастна дама недоволства от постоянното жужене на кинаджиите току под прозореца й в центъра на града. След като се заглежда и прониква в атмосферата на заснеманата сцена, която включва арест и гонитба с коли с надпис „милиция“, буржоазната дама постепенно се интегрира, излиза по пеньоар и сабо от апартамента си, черпи се с чай и бисквити от кетеринга. Накрая си признава, че вместо на 112 е била готова да звънне на милицията на телефон 155. Усетила се е чак когато взела телефона и вместо шайба, той е имал… копчета.
Истински лекар, отзовал се на повикване, е пленен от художниците по костюми, които решават, че е част от масовката. Престилката му е обявена за „неавтентична“, молят го да си свали и дънките, защото – бива ли така – бърза помощ с дънки в 1979! Отнема известно време да се изясни недоразумението.
Изключителният актьор Михаил Мутафов, който може да изиграе едновременно разбойник и светец, в сериала “Порталът” е натоварен с нелеката роля на свещеник в софийска черква по време на социализма. Средата на октомври, по обяд, пред храма Св. Николай Софийски, Мутафов е облечен в расо, патрахил, жилетка, които е поразтворил малко заради слънчицето, отдолу ясно блещи ставрофорният му сребърен кръст. Седнал е на стол пред стълбите на храма, аристократично пуши поредната цигара, а кафето дими в другата ръка. Въпреки това дрехите и излъчването му, осанката и присъствието пред храма са достатъчни за млада дама, готова да целуне ръка. Не разпознала актьора тя го моли за благословия. Той й отговаря с нелепо лаконичното: “Ми, добре“...
Освен екстериорна София, в сериала ще видите и автентично пресъздадени домове – на партийци, естрадни звезди, стара буржоазия, обикновени трудови семейства. А „Яйцето“ в Софийския университет, е превърнато в ексклузивен клуб на творческите съюзи.
