Да, безспорно са малки и безспорно можеш (и определено искаш) да си ги носиш навсякъде. Не пречат на никого и са лесно "преносими". В крайна сметка обаче подобно удобство също има цена и честно казано, тя изобщо не е толкова ниска, колкото си мислиш, че е.
Най-лошото е, че бързо свикваш с него – с "джобното" си гадже. Толкова бързо и толкова безнадеждно, че в един момент си даваш сметка, че не можеш да живееш без него. Мъничко е, но ти стига. Стига ти, за да се чувстваш щастлив, когато не искаш да бъдеш нещастен. Стига ти, за да споделиш, за да преживееш, за да се развълнуваш, да виждаш... Даже понякога е повече.
Малко е, а иска толкова много и го иска непрекъснато. Настоява за внимание, за грижа, за романтика, за цветя, за вечери, за подаръци, за... определени други неща, които май не могат да се случват постоянно, нали?
Толкова безумно малко (43 килограма с мокри гащи и чантата му тежи повече от него), а ти изпива цялата енергия, кръв и всичко, което е останало да бъде изпито. Прави те част от всичките си представи, мечти и фантазии. Превзема те, обзема те, побърква те, не те оставя да спиш (да се събуждаш), да си почиваш, да мързелуваш.
Оказва се, всъщност, че "джобните" гаджета не са за всеки... джоб.
Ти ще рискуваш ли ?