Традициите да бъдат запазени максимално в своята автентичност. Това е идеята на ръководителките на Школата по етнография и история към ОП "Младежки център" Нели Арнаудова и на Детски танцов ансамбъл „Южняче" Галина Щерева. Затова те са потърсили съдействието на секретаря на Народно читалище "Отец Паисий -1925" в село Войводово Светла Севова.

Така младите етнографи, момичетата от танцовия състав и групата за автентичен фолклор "Войводовска китка", с ръководител Веска Димова, участваха днес в пресъздаването на Еньовденските обичаи.

В утрото на 23-ти юни, ден преди самия празник, изпълнен с мистика и тайнства, в двора на черковния храм в с. Войводово девойките пристигнаха в народни носии и бели роби.

На двора техните домакини вече бяха готови с арката от цветя.

Последни приготовления и ритуалът започва. Момичетата все още се учат, но основната цел е да усетят заряда на този обичай и смисъла на традицията, казват техните ръководителки, защото вярват, че прекият контакт между младите хора и носителите на обичаите-възрастните, е в основата на запазването на българщината.

„ В годините с възпитаниците ми от Етнографската кола сме изследвали различни обичаи от Хасковския край, имаме реферати и награди на тази тема. Целта е нашите баби да разказват своите спомени от детството си, децата да ги събират като съкровища и да ги пресъздават на връстниците си. Младите много се вълнуват при подобни срещи. През преживяната емоция те ще предават на своите наследници българските традиции. Радвам се, че така се връщат към корените си.“, казва ръководителката на Школата по етнография Нели Арнаудова.

Еньовден е един от най-любимите празници на българина. Отбелязва се на 24 юни.

Спазва се ритуалът на „окъпването“ в сутрешната роса за здраве и благословия. Вярва с, че слънцето се е окъпало в сутрешната роса на Еньовден и затова тя е лековита.

Рано момите пълнят вода от чешмата, берат билки и после сядат заедно да заплетат своите венци -нишани, които по-късно ще пуснат в менчето с мълчана вода.

Менчето се забулва до момента на гадаенето.

През този ден човешкият и духовният свят се сливат, позволявайки на съществата от подземния свят и небето да се разхождат на земята. Този празник е на самодивите и на драконите. Хората връзват на китките си червени конци, за да отблъснат бедите от себе си.

„Еньовата буля“ е най-популярният ритуал на този ден. Бабите разказват, че той се прави, за да се измоли здраве и плодородие. За този образ се избира малко момиченце, което обличат в бяла роба и го забулват с червен воал. На главата му слагат венец, оплетен от прясно набрани билки и цветя.

Еньовата буля е най-важният човек на този ден и затова момите от селото я носят на ръце от къща на къща.

Вярва се, че нейните крака не бива да докосват земята, понеже се счита, че тя се намира между горния и долния свят, защото е чистият посланик между Небето и Земята. В дома, в който гостува тя се моли за плодородие и благоденствие на стопаните, за добруването на цялото село.

След като момите са обиколили всяка къща в селото, се счита, че населеното място е вече пречистено. Всички момичета се връщат в една от къщите и поставят в менчето с вода двоите китки, така се подготвят да изпълнят обичая Ладуване. При него менчето с китките от здравец и билки се слага под дърво за през нощта. Този ритуал се прави в чест на Лада-покровителката на благоденствието и семейството. Когато слънцето изгрее рано на Еньовден, хората вярват, че то активира лечебната сила на билките и на водата. При ритуала момите гадаят за кого ще се задомят.

Всички от селото преминават през този венец за здраве, защото вярват, че кръгът е символ на вечния живот.

Един от обичаите на този ден е свързан с ритуала за предпазване на нивите от Бродниците. Това са вещици или гадателки, за които хората от старо време знаят, че те излизали по нивите голи, яхвали кросно и танцували танц, докато произнасяли различни заклинания. Тогава житните класове започвали да им се покланят, само т.нар. цар оставал прав. Те го откъсвали и го отнасяли на своите ниви, които започвали да избуяват. Но с откъсването на житния цар засегнатите ниви залинявали. За да предпазят от Бродницата нивите си, селяните прибирали реколтата предходния ден или преспивали сред житата, за да ги пазят.

Вечерта на Еньовден се палят Еньовските огньове, които са олицетворение на слънчевия кръг.

Красимира Славова