Три големи български банки спряха предлагането на срочни депозити - най-голямата Уникредит Булбанк, ДСК и Пощенска. Каква е причината за това и какви са възможностите на клиентите? Своите отговори даде тази сутрин бившият главен изпълнителен директор на "Булбанк" и председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян по БНТ.

Основната причина е, че в момента няма голямо търсене на кредити, но, в същото време, се трупат депозити и, за да стимулират потреблението и икономиките, централните банки слагат отрицателни лихви. "Тоест една голяма банка трябва да даде на БНБ 0,7% върху излишните пари", даде пример Хампарцумян.

Когато лихвите са по-високи, банките имат интерес да привлекат средства за по-дълго време, т.е. от срочни депозити. Но когато няма достатъчно голямо търсене на кредити - а в момента това е факт заради потиснатата икономика и последствията от COVID кризата, има много средства, но не и добри проекти, в които са бъдат инвестирани.

"Има съотношение между масата на депозитите и масата на кредитите. Ако вземеш всички депозити и ги раздадеш като кредити, това съотношение е 100 или единица. В бурни години ние сме стигали - предишната криза - до 130%, 140%, тоест освен депозитите, които имаме тук, сме привличали пари отвън, за да ги раздадем на икономиката, която е в бум и която има нужда от все повече пари за този проект, за онзи проект и т.н. В момента това съотношение е може би е 70%, не съм гледал цифрите, но има повече депозити, отколкото кредити. В момента, в който икономиката отлепи и тръгне нагоре, тези пари ще се използват и дори пак може да стигнем до момент, в който ще привличаме още пари отвъд депозита. Примерно тези пари, които биха дошли по Плана за възстановяване. Това всъщност ще бъдат допълнителни средства, които ще надхвърлят масата на депозитите и увеличават възможностите на българската икономиката. Самите те не произвеждат нищо. Произвеждат предприемчивите хора, които ги използват за разумни проекти, които биха наели хора, създали ново богатство, от което ще се плащат данъци, а тези данъци ще отидат да подпомогнат хората, които не са толкова предприемчиви и т.н.", обясни банкерът.

По повод дилемата дали човек да избере по-големия риск от прехвърлянето на парите от депозит в друг вид финансов инструмент, или не банкерът обясни, че решението зависи от това на какъв етап се намира самият клиент.

"Всяка инвестиция, дали в Държавни ценни книжа или в корпоративни, или друг финансов продукт, който носи по-висока доходност, включва определена доза по-малък или по-голям риск. Човек, който е по-млад, би могъл да сложи част от спестяванията си някъде и дори да ги загуби, има перспектива да навакса. Утре ще има инфлация, ще му порасне заплатата, ще си смени работата, някак си ще мине. Един човек, който е спестявал цял живот, не бих го посъветвал да си рискува спестяванията, защото няма да има време да компенсира, когато нещата тръгнат надолу. Тоест въпрос на риск, въпрос на това в каква фаза на живота си се намира човек. И, най-общо казано, по-малките пари биха загубили по-малко от депозит, но те и в момента биха могли просто да изчакат икономическия цикъл", обясни той.

Стимулирането на икономиките Хампарцумян коментира така:

"Въпросът не е дали има пари в банките, или няма. Има. Въпросът е как се използват. Това, което прави в момента Министерството на икономиката и ББР в новите си амбиции е именно да раздаде пари на фирми, които нямат достатъчно обезпечения или имат перспектива за растеж, но ако не получат тази инжекция през търговските банки, за да пораснат с още 20%, 30%, 50%, 100%, ще им вземе години. А сега това би им позволило, ако знаят какво правят и са в правилния сегмент, и имат добра перспектива, да пораснат по-бързо, което всички ще усетим.

Това е само едно от нещата, които биха могли да се направят и биха подпомогнали възстановяването на икономиката и реструктурирането й по начин, който да бъде адекватен на постпандемичната ситуация в света.

В момента икономиката на света се пренарежда на базата на уроците, които научихме предишните месеци, на базата на това, че се оказа, че свръх оптималните модели, където разходите трябва да се минимизират, печалбата трябва да се максимизира, се оказаха и доста крехки. Оставете пандемията, един кораб леко се обърна в Суецкия канал и светът спря. Което означава неустойчива система. Тоест устойчивостта започва да става ключов елемент при икономическото планиране на веригите за производство, за доставка и, както има една приказка на пенсионерите: "Не е важно колко ти е пенсията, а колко дълго ще я взимаш". Устойчивост е една от ключовите думи освен растеж."

Според банкера има риск от повишаване на дела на лошите кредити, но увери, че "финансовата система е подготвена за това".

"Банките частично са провизирали този риск. Имат достатъчно капитал, има и достатъчно желание във финансовите институции. След като свършат тези централно наложени мораториуми, банките няма да тръгнат на другия ден да си удушат клиентите и да ги притесняват. Ще се опитат да намерят начин. Ако има продължаващи затруднения, да се разсрочат, по някакъв начин да се предоговорят условията.

Известно увеличение на лошите кредити е очаквано в такава ситуация и няма нищо обезпокояващо, това е част от нормалния икономически цикъл."

По въпроса за таксите, които банките събират, той обясни, че те са въпрос на търговска политика, но "ще поскъпват дотолкова, доколкото клиентите са склонни да ги плащат". Напомни, че на пазара съществуват и финтек компании, които, "когато става въпрос за малки плащания, малки кредити, влизат на пазара много агресивно, с много, на пръв поглед, изгодни цени". На базата на това той прогнозира, че "нещата някак си би трябвало да се балансират".